Историци обсъждаха в Ахтопол християнските следи в Странджа


Историци обсъждаха в Ахтопол християнските следи в Странджа
Снимки: Авторът
12 Май 2018, Събота


Във фокуса попаднаха заличените от турците български топоними, наличните документи за българските църкви в Лозенград и още редица други интересни дискусионни теми

Автор: Диана Славчева

Какво е състоянието на църковната мрежа от двете страни на българо-турската граница в Странджа около края на  XIX - началото на ХХ век, какви документи за българските църкви в Лозенград се съхраняват в Централния държавен архив, какъв християнски културен пласт се открива в топонимията на Източна Тракия... 

Тези и редица други теми бяха дискутирани днес на кръгла маса за християнството в Странджа и Одринска Тракия, организирана от Сдружение "Черноморска Странджа" в Ахтопол.



Интересни надписи върху олтарните маси в странджанските храмове, разкриващи данни за датите на освещаването на църкви, на техните ктитори и дюлгери, представи доц. Ангел Николов от СУ "Св. Климент Охридски". 



В своя доклад водещият на предаването "Прокудени от бащин край" на телевизия СКАТ - Стоян Райчевски, обърна внимание на системното заличаване в тази част на България на такива нематериални паметници на християнския култ като топонимите на местности и други георграфски обекти, постигнато следствие на системно провежданата асимилационна политика от страна на Османската империя и респективно от Турция.



За съжаление, тези безценни извори, които доказват трайното присъствие на християнската култура в тази най-югоизточна част на Европа, през годините са оставени без внимание от нашите изследователи и в голямата си част са безвъзвратно изгубени. И днес повечето местни топоними са известни единствено с наложилите се турски названия, заменили изконните български имена, със съжаление констатира Стоян Райчевски.

Изтърван е и моментът, в който е можело да се предприемат стъпки за възстановяването и запазването и за идните поколения на съществувалите някога в Лозенград български църкви "Св. Никола", "Св. Спиридон" и "Св. Атанасий", изтъкна в изложението си Дарина Билярска от Централния държавен архив.

На спецификата на странджанските вотиви обърна внимание д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Тя запозна аудиторията с два уникални образци на тези оброчни фигури, изобразяващи св. Архангел Михаил, каквито не са намирани никъде другаде в България.



Главният уредник в РИМ-Бургас Иванка Делева пък се спря на съхраняваните в бургаския исторически музей икони от Странджанския край, които митническите служители са успели да спасят от изнасяне зад граница.



За едни малко познати връзки между Дубровник и България, съществували още от времето на Първото българско царство, и по-конкретно за помощта, която хърватите оказват на униатството в Странджа и Одринска Тракия, разказа проф. дин Светозар Елдъров от Института за балканистика при БАН.

В Музея на котвата в Ахтопол участниците в дискусията присъстваха на откриването на гостуващата там изложба на созополския музей под надслов "Созопол - вечният град на България", която представя изящни антични керамични съдове от древна Аполония, някои от които се показват пред публика за първи път.




В категории: История , Добри Вести , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки