Навършват се 100 години от подписването на Букурещкия мирен договор


Навършват се 100 години от подписването на Букурещкия мирен договор
Снимка: ДА "Архиви"
07 Май 2018, Понеделник


С това са международно признати победите на българската армия на румънска територия и са върнати на страната ни изконни български земи

Автор: Атанас Коев

На 7 май тази година се навършват 100 години от Букурещкия мирен договор, който победителката България подписва с победената Румъния. Той е логично продължение на сключения в Брест-Литовск през март 1918 г. договор между страните от Тройния съюз, сред които са и нашата държава и Русия. С него Съветска Русия се признава за победена и прекратява участието си в Първата световна война.

Сключеният в румънската столица договор е резултат от успешните военни действия на българската армия. Нашите войски заедно с германските, австро-унгарските и турски военни части нанасят съкрушителни поражения на румънската армия, в резултата на което Румъния е победена и принудена да излезе от световната война.

За да се санкционира създалото се положение, в резултат на разгрома на северната ни съседка, в Букурещ започват преговори за мир между страните от Тройния съюз – Германия, Австро-Унгария, Турция и България, от една страна, и Румъния, от друга. След няколкодневни разисквания се стига до историческата за страната ни дата – 7 май 1918 година.

Тази дата, която е незаслужено пренебрегвана в дипломатическата и външнополитическата ни история бележи края на военните действия между двете съседни държави. На този ден са международно признати победите на българската армия на румънска територия и са върнати на страната ни изконни български земи.

Букурещкият мирен договор слага край на участието на Румъния в Първата световна война (1914-1918 г.). Освен това румънците са принудени да върнат на България заграбената след 1913 г. Южна Добруджа. Страната ни получава и част от Средна Добруджа, по линията Черна вода-Кюстенджа.

Според клаузите, в Северна Добруджа, въпреки българската етническа принадлежност на основното население в областта, се установява режим на съвместно владеене от съюзниците от Тройния съюз – т.нар. Кондоминиум. Тази част от Добруджа преминава под общото управление на Германия, Австро-Унгария, Турция и България, но фактически господар става Германия. Против това се обявява цялата българска общественост, в резултат на което се стига до падане правителството на д-р Васил Радославов, подписало спогодбата.

По силата на Букурещкия договор останалата част от територията на Румъния се окупира за неопределено време от войските на държавите от Тройния съюз, като те получават неограничен достъп до нефта и селскостопанските суровини на страната.

Между България, от една страна, и Румъния, от друга, е подписан българо-румънски допълнителен правно-политически договор, с който се възстановяват дипломатическите и консулските отношения между двете съседни държави.

Установеният от Букурещкия мирен договор режим на практика е отменен твърде скоро, след поражението на страните от Тройния съюз, сред които е и нашата държава в Първата световна война през есента на 1918 г. Официално това е санкционирано от Ньойския мирен договор, подписан през 1919 г. в парижкото предградие.

Според него, с член 127 от договора се премахват решенията на подписания в Букурещ мирен договор на 7 май 1918 га. Южна Добруджа отново е върната на северната ни съседка, а страната ни е принудена да изплати големи контрибуции на Румъния.

Букурещкият мирен договор, макар и да просъществува твърде кратко, показва ясно и категорично на румънската страна, че трябва да се съобразява с България като една от водещите сили на Балканите.

Двадесет и една години по-късно, чрез т. нар. Крайова спогодба страната ни успява да си върне по пътя на дипломатическите преговори Южна Добруджа, но Средна и Северна Добруджа остават завинати под румънска власт.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки