Неволите с наднормения шум не са от вчера


Неволите с наднормения шум не са от вчера
30 Април 2018, Понеделник


Преди 80 години жителите на Казанлък вдигнали ръце от „танци, песни и пиянски крясъци" през малките часове, носещи се от открит дансинг в центъра на Града на розите

Автор: Диана Славчева

Както е речено в Стария завет: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Тази максима с пълна сила важи дори и за високите децибели, които се носят от заведенията.

За това свидетелства читателско писмо от „засегнат гражданин“, публикувано преди почти 80 години – през май 1939 г., в бр. 354 на в. „Казанлъшка искра“.

Ето какво разказва чрез редакционната поща възмутеният казанлъчанин:

„На 6 май в двора на Тотю Чапкънов се откри дансинг „семейна градина“ от притежателите на хан „Шейново“ – П. К. Духтев и синове.

Имаме дансинги в двата края на града, сега имаме вече такъв и в центъра.

Танци и веселие до 2 ч. през нощта. Доволни са посетителите, доволни са от хубавите сборове и притежателите. Недоволни – съседите.

Те, след като се увериха, че и през памука, затапен в ушите им, се чува шумът, подадоха заявление, подписано от 16 души, които със своите семейства и наемателите им надхвърлят 100 души“.

Анонимният „засегнат гражданин“  уточнява, че в заявлението се настоява за закриване на дансинга или „прекъсване на шумовете вечер до 22-23 ч.“.

Полицеските власти откликват на молбата на казанлъчани и определят „вечерен час“ за танците до 23-24 ч.

Макар той да е до доста по-късно, отколкото са исканията на гражданството, това ограничение пак не се спазва. Старото озвучаване на Града на розите продължава с пълна сила  – с „танци, песни и пиянски крясъци и през малките часове“.

Не бихме могли да опишем толкова кинематографично тогавашните драматични казанлъшки нощи, както го е направил будният читател на старата газета. Затова го цитираме дословно: „Ако един поклонник на Бахкуса (древноримски бог на виното, лозарството и веселието, б.а.) пее и вика по улиците към 23 ч., той бива откарван в участъка, а когато 10-12 такива изпълняват „дивния“ си концерт, и то в много по-късно време – тях никой не ги закача. Да не би да пеят под сурдинки?“ – диви се къде е логиката гражданинът.

Но и това се оказва недостатъчно, за да намери утеха и волеизлияние потресеният му дух и той продължава все така с нескритото си негодувание: „На десет крачки от плочата на дансинга през вечер светят два прозореца до 12, па и до 1 ч. Като две големи светли очи. Те гледат с укор към танцуващите и веселящите се. Но те нехаят, нехаят и приятелите им. Какво ги интересува, че там хора не могат да спят?! В двора са си хората.

Вярно е, че и в други градове има дансинги, но те са между учреждения, магазини, в индустриалните квартали или в по-големите градини.

В София шумовете са позволени до 23 ч. Тук граждани, свикнали с тихия провинциален живот, са обезпокоявани и след полунощ!... Нима и в душните летни вечери ще трябва да се мъчат да заспиват на отворени прозорци?!“ – риторично повдига рамене неизвестният дописник.

Дали дансингът е хлопнал врати, старата газета мълчи. Но текстът достатъчно красноречиво дава да се разбере, че неволите с наднормения и до късно смущаващ народонаселението шум не са от вчера.


В категории: Новини , История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки