Сливен с най-висока раждаемост в страната, Габрово и Видин са на опашката


Сливен с най-висока раждаемост в страната, Габрово и Видин са на опашката
12 Април 2018, Четвъртък


Запазва се тенденцията при българите на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години

Автор: Десант

През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%, съобщават от Националния статистически институт (НСИ).

Коефициентът на обща раждаемост през 2017 г. е 9.0‰, а през предходната 2016 г. - 9.1‰. Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените момичета (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) - 10.3‰, Стара Загора и Пловдив - по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово и Видин - по 6.5‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 г. е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция - по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.8‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2017 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 517 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 22 хил., а спрямо 2011 г. - с почти 133 хиляди.

През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 1 947 през 2016 г. на 2 108 през 2017 година.

Половината (50.7%) от ражданията през 2017 г. са първи за майката, 36.5% - втори, а 12.5% - трети и от по-висока поредност. Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените.

През 2017 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2016 г. - 1.54. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.0 години през 2016 г. на 27.1 години през 2017 година.

В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.

През 2017 г. са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече отколкото през 2016 година. При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 - по три.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 година. През 2017 г. броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок отколкото в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).


В категории: Новини

4
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
4
Приятел на България
12.04.2018 13:13:13
0
0
Според данните на преброяването от 2011 г. които са по-правилни от актуалните данни Южна Добруджа (области Силистра и Добрич) е имала около 357 000 жители. От тези около 100 000 са турци и цигани. Вероятно броят на циганите е много по-голям. Към тези небългари се прибавят около 20 000 влашки или румънски цигани които са христяни. Те говорят румънски диалект и имат повече имена: копанари, вретенари, коритари, лингурари, урсари (мечкари). Има ги и в Румъния където се наричат рудари. За щастие те нямат румънско национално самосъзнание а казват за себе си че са по народност "рудари" но те признават че говорят румънски. Тези румънскоезични цигани могат да бъдат подложени на румънизация. Румъния все още има апетит за Южна Добружа и се нуждае от многобройно румънско малцинство там. Циганите (незвисимо дали са христяни или мюсюлмани) правят много деца и е възможно (даже вероятно) да станат мнозинство сред южнодобруджанското население. Турците и циганите са нелоялни към България граждани и могат да станат обект на румънската анти-българска сепаратистическа пропаганда за провъзгласяване на независимостта на Южна Добруджа по образец Косово и, може би, след това за обединение с Румъния.
Никъде в Крайовската спогодба не пише че Румъния няма право за териториални претенции към вече независима държавица Южна Добруджа.
Въпреки русофилията на повече българи, световно-известният румънски анти-семитизъм, традиционно добрите немско-български отношения и лошите немско-румънски такива а и други причини досега са предотвратили нова румънска кражба на българска Добруджа, тоест нейното превръщане в българско Косово.

star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/

" Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община - Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско)."

pozvanete.bg/news.php?id=45865

Власите-рудари искат признание на румънско малцинство

www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html

Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство

www.desant.net/show-news/24872/

Нашествието на румънските емисари у нас
3
Приятел на България
12.04.2018 11:35:04
0
0
В днешно време само английският е голям език, всичките други са малки. Така че не виждам никакъв аргумент български език да не стане матуритетен в ЕС.
Освен това български език, особено старо- и средно-българския е с голямо влияние в почти всички балкански езици, над унгарски език и над много от извън-балканските славянски езици.

Джамбазки в подкрепа на петицията за признаване на българския език като матуритетен в ЕС

http://www.vmro.bg/%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D0%B5%D1%81/
2
Приятел на България
12.04.2018 10:52:34
0
0
forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/3408504/page/0/fpart/17/vc/1
1
Приятел на България
12.04.2018 10:51:50
0
0
Циганизацията на България наистина е изключително напредната и тревожна.

um.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/3408504/page/0/fpart/17/vc/1

https://www.mkd.mk/kolumni/politichka-korektnost-ili-istoriski-fakti-vo-odnosot-so-bugarija

Може и да не е сърбин. Сръбските имена се използват от пеонците (тоест от неосъзнатите българи в БЮРМ, от т.н. "македонци") за кръщаване техните деца толкова често както вие кръщавате вашите с руски собствени имена.
Коренът Живан- на презимето му Живановски мисля че е само сръбско (и черногорско/хърватско може би, и словеснко може би) и не и българско (тоест не е общо-южнославянско). Презимето Живанович доста често се среща при сърбите. Той е или чист сърбин или наполовина сърбин, наполовина българин (предател).
Цитат от него:
"Иако, според потеклото, како што пишува професорот Томислав Шуниќ"
Този Томислав Шунич е хърватин.
Така че има 3 възможности: или ЖиваноФски чист (неосъзнат/предателски) българин обаче и югославист, не само македонист,
или
той е наполовина/"чист" сърбин и се опитва да го криже цитирайки хърватин за да не бъде критикуван от българите (независимо дали от България или осъзнати българи патриоти от БЮРМ) че ви ненавижда и пише анти-български глупости поради етническия му произход,
или
е (поне частично) сърбин и се опитва да докаже толерантността му към хърватите цитирайки хърватин за да бъде по-убедителен (пред македонисти а и пред българи) в написаните от него българофобски глупости.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки