Д-р Георги Петков попада в Цариград като във филм – самолетът, с който пътува, е отвлечен


Д-р Георги Петков попада в Цариград като във филм – самолетът, с който пътува, е отвлечен
12 Април 2018, Четвъртък


Видният социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура е осъден на доживотен строг тъмничен затвор

Автор: Борислав Гърдев

На 26 април се навършват 50 години от смъртта на видния социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура д-р Георги Петков Георгиев.

Днес името му е малко известно на читателите, смятащи, че идеите на социалната демокрация са отживелица или нямат почва за приложение у нас.

Д-р Георги Петков се ражда на 13 февруари 1885 г. в Търново в търговско семейство. Учи до седми клас в родния си град, а средно образование завършва в Свищов, в престижната търговска гимназия. Висше образование получава в Ернлаген, Германия с титлата „доктор на икономическите науки“.

Увлича се от социалдемократическите идеи още от ученическата скамейка, а завръщайки се в България става свидетел на голямото разцепление в БРСДП на 6 юли 1903 г., заставайки твърдо на позицията на „широките социалисти“.

До Балканската война основава две фабрики, чрез които подпомага политическата си дейност като ръководител на търновската социалдемократическа организация.

Между 1910 и 1912 г. преподава във вечерния Народен университет в жп секцията в Горна Оряховица.

Той взима активно участие в железничарската стачка между 24 декември 1919 и 17 февруари 1920 г., за което е арестуван от правителството на Стамболийски.

От 1922 г. е преподавател във висшето търговско училище във Варна.

В годините на Втората световна война, ако и да е германофил, остава убеден привърженик на демокрацията, като искрено вярва в победата над хитлеристка Германия.

Превратът на 9 септември 1944 г. разкрива широки перспективи пред него, тъй като неговата партия е в коалицията ОФ. Д-р Петков е определен за главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността.

Но той не се колебае и отказва сътрудничество с комунистите. Нещо повече – сред първите е, които искат партията да напусне правителството на Кимон Георгиев. Комунистите обаче не му прощават и го отстраняват от Варненския университет.

Петков се включва активно в политическата борба. За изборите на 27 октомври 1946 г. се кандидатира за депутат от Обединената опозиция във Варна. 

На 21 октомври с.г. произнася пламенна реч, от която струи трогателна увереност в правотата на защитаваната  кауза: „Ние знаем, че отстояваме съдбините на България, но там от високо казват, че няма буря под  българското небе, която да помете ОФ. Българският народ не ще дойде с буря, той ще дойде с нещо по-страшно, това е неговата бюлетина с белия цвят. С тази бюлетина съзнателният български гражданин... ще помете без остатък ОФ“.

Като народен представител в 6 ВНС остро критикува комунистическите ръководители Димитров и Югов, както и предложената за обсъждане конституция, станала известна по късно като Димитровска, приета на 4 декември 1947 г.

По време на пренията на 15 януари 1947 г. д-р Петков публикува в „Свободен народ“ статията „Правото на труд“, в която посочва: „За просветения и издигнат гражданин трудът не е дълг (както ще се твърди в новата ни конституция, б.а.), а право.“

След разгрома на демократичната опозиция – за социалдемократите около Коста Лулчев тя е факт към 22 октомври 1947 г. – пред Петков остава само пътят на борбата, който неминуемо ще завърши със затвор или разстрел.

Той обаче успява да попадне в Цариград по един зрелищен и невероятен начин, достоен за филм – случайно се оказва в самолета, отвлечен от полковник Михалакиев на 30 юни 1948 г., и така се отскубва от лапите на ДС.

Михалакиев е патриот и бивш царски офицер. Той се принуждава да действа екстремно, за да  осигури на дъщеря си образование и добро положение в обществото в Италия. Затова отвлича пътнически самолет, извършващ полет по линията Варна – Бургас – София, в който лети и Петков, и заповядва курс към Турция.

Главният пилот Борис Ганев му отказва, поради което е убит заедно с радиста Недялко Недялков.

Действията на полковника разделят пасажерите на две групи. Част от тях – противниците на властта у нас, го акламират, другите протестират.

Типично по български двете групи се сбиват на летището в Йешилкьой, близо до Сан Стефано пред очите на 300 души военни, журналисти и официални лица.

Ако и да е все още действащ депутат, вбесените копои на властта на 2 юли 1948 г. съставят протокол – опис на имуществото му на варненската улица „Войнишка“ № 9.

Именно в старата османска столица, след като обстойно е разпитан от турските власти, той  научава за присъдата под № 978А  от 16 ноември  1948 г., която съдебен състав с председател Константин Унджиев, решил вече съдбата на Никола Петков, му е произнесъл – доживотен строг тъмничен затвор.

Георги Петков се прехвърля от Цариград в Париж на 18 ноември 1948 г. със съдействието на Лен Блум, бивш социалистически премиер на Франция. С пристигането си става член на комитета „Свободна и независима България“ на Г. М. Димитров.

В началото на 1949 г. д-р Петков възстановява БРСДП (о) в изгнание и с негова помощ тя става пълноправен член на Социалистическия интернационал.

На 4 и 5 юни 1949 г. в Лондон се учредява социалистически съюз на страните от Централна и Източна Европа. На форума д-р Г. Петков присъства като български представител и е избран в изпълнителния комитет на съюза.

През 1952 г.  е вече в САЩ като представител на Социнтерна и на Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН.

Там той подпомага дейността на д-р Г. М. Димитров, продължава борбата срещу съветското господство в Източна Европа и през 1955 г. възстановява вестник „Свободен народ“, от страниците на който продължава да воюва срещу комунистическите властолюбци.

В статията си „Комунизмът е в отстъпление“, публикувана на 2 февруари 1968 г. в бр. 43 на печатното издание, д-р Петков пророчески посочва: „Комунизмът е в тежка вътрешна криза на стопанска почва, изразена в противоречието между стопанските форми на централизъм и политическия живот. Първите са станали пречка за по-нататъшното нормално развитие на политическите отношения.

Десетилетни усилия, жертви и лишения досега, стопанският централизъм на комунизма не можаха да задоволят жизнените нужди  на народа в комунистическите страни, оставяйки жизнения уровен на народа на ниско ниво“. Затова в последно време (комунистите в Чехословакия, б.а.) „прибягнаха до системата на либерализма с нейните чисто капиталистически начала и стопанска децентрализация“.

Д-р Георги Петкво умира в Ню Йорк на 26 април 1968 г. на 83 години. По повод кончината му съболезнователни телеграми изпращат видни политици като Бруно Крайски и Вили Бранд.

В надгробното си слово съратникът му Стефан Табаков посочва – „Д-р Петков желаеше да види родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан. Това си желание той не можа да преживее, но неговия прах ще бъде пренесен и заровен в българската родна земя, която той толкова обичаше“.

За съжаление, тази негова мечта остава неосъществена и до днес.

БСДП е възстановена на 26 ноември 1989 г., преживява няколко разцепления и от партия гръбнак в СДС се превръща в бледа сянка на славното си минало.

Очакването на делото на д-р Петков да се даде широка гласност така и не се оправдава...


В категории: История , Добри Вести , Нова история

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Георги Георгиев
08.08.2018 21:49:44
1
0
Аз съм внук на Д-р Георги Петков,статията ми хареса,но има още много неща за казване,в самолета той е бил с жена си Д-р Цанка Бобева ,моя баба,също работила за партията заедно с него и благодарение на нея, самолета е успял да се приземи,тя оказва първа помощ на тежко ранения пилоттам е бил и Ганев,Министъра наВъздухоплаването,с който са се познавали,тя помага и на него ,и т.н.,когато дядо ми остава в Турция,тя се връща в България заради баща ми,вземат им цялото имущество заради Присъдата на дядо ми и ги изселват,Държавата продава имотите им на търг и след като тя се завръща с леля ми Николинка във Варна,те са на улицата,нямат нищо,дори и пенсия не и дават,Лапите на Държавата изстискват всичко от баба ми и леля ми,защото са безсилни че не могат да се доберат до дядо ми,след Демокрацията ние бягахме по дела и т.н.,но заради Присъдата не ни върнаха нищо,нито и обезщетения,защо се е борил и за какво,за да страдат жена му,сина му а сега и ние ли,искахме поне праха му да може да върнем в България и да го погребем при жена му ,но и това не стана,имаме много документи с които могат да се докажат много неща но вече няма смисъл,жалко че е дал живота си за тази ДЕМОКРАЦИЯ!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки