Д-р Георги Петков попада в Цариград като във филм – самолетът, с който пътува, е отвлечен


Д-р Георги Петков попада в Цариград като във филм – самолетът, с който пътува, е отвлечен
12 Април 2018, Четвъртък


Видният социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура е осъден на доживотен строг тъмничен затвор

Автор: Борислав Гърдев

На 26 април се навършват 50 години от смъртта на видния социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура д-р Георги Петков Георгиев.

Днес името му е малко известно на читателите, смятащи, че идеите на социалната демокрация са отживелица или нямат почва за приложение у нас.

Д-р Георги Петков се ражда на 13 февруари 1885 г. в Търново в търговско семейство. Учи до седми клас в родния си град, а средно образование завършва в Свищов, в престижната търговска гимназия. Висше образование получава в Ернлаген, Германия с титлата „доктор на икономическите науки“.

Увлича се от социалдемократическите идеи още от ученическата скамейка, а завръщайки се в България става свидетел на голямото разцепление в БРСДП на 6 юли 1903 г., заставайки твърдо на позицията на „широките социалисти“.

До Балканската война основава две фабрики, чрез които подпомага политическата си дейност като ръководител на търновската социалдемократическа организация.

Между 1910 и 1912 г. преподава във вечерния Народен университет в жп секцията в Горна Оряховица.

Той взима активно участие в железничарската стачка между 24 декември 1919 и 17 февруари 1920 г., за което е арестуван от правителството на Стамболийски.

От 1922 г. е преподавател във висшето търговско училище във Варна.

В годините на Втората световна война, ако и да е германофил, остава убеден привърженик на демокрацията, като искрено вярва в победата над хитлеристка Германия.

Превратът на 9 септември 1944 г. разкрива широки перспективи пред него, тъй като неговата партия е в коалицията ОФ. Д-р Петков е определен за главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността.

Но той не се колебае и отказва сътрудничество с комунистите. Нещо повече – сред първите е, които искат партията да напусне правителството на Кимон Георгиев. Комунистите обаче не му прощават и го отстраняват от Варненския университет.

Петков се включва активно в политическата борба. За изборите на 27 октомври 1946 г. се кандидатира за депутат от Обединената опозиция във Варна. 

На 21 октомври с.г. произнася пламенна реч, от която струи трогателна увереност в правотата на защитаваната  кауза: „Ние знаем, че отстояваме съдбините на България, но там от високо казват, че няма буря под  българското небе, която да помете ОФ. Българският народ не ще дойде с буря, той ще дойде с нещо по-страшно, това е неговата бюлетина с белия цвят. С тази бюлетина съзнателният български гражданин... ще помете без остатък ОФ“.

Като народен представител в 6 ВНС остро критикува комунистическите ръководители Димитров и Югов, както и предложената за обсъждане конституция, станала известна по късно като Димитровска, приета на 4 декември 1947 г.

По време на пренията на 15 януари 1947 г. д-р Петков публикува в „Свободен народ“ статията „Правото на труд“, в която посочва: „За просветения и издигнат гражданин трудът не е дълг (както ще се твърди в новата ни конституция, б.а.), а право.“

След разгрома на демократичната опозиция – за социалдемократите около Коста Лулчев тя е факт към 22 октомври 1947 г. – пред Петков остава само пътят на борбата, който неминуемо ще завърши със затвор или разстрел.

Той обаче успява да попадне в Цариград по един зрелищен и невероятен начин, достоен за филм – случайно се оказва в самолета, отвлечен от полковник Михалакиев на 30 юни 1948 г., и така се отскубва от лапите на ДС.

Михалакиев е патриот и бивш царски офицер. Той се принуждава да действа екстремно, за да  осигури на дъщеря си образование и добро положение в обществото в Италия. Затова отвлича пътнически самолет, извършващ полет по линията Варна – Бургас – София, в който лети и Петков, и заповядва курс към Турция.

Главният пилот Борис Ганев му отказва, поради което е убит заедно с радиста Недялко Недялков.

Действията на полковника разделят пасажерите на две групи. Част от тях – противниците на властта у нас, го акламират, другите протестират.

Типично по български двете групи се сбиват на летището в Йешилкьой, близо до Сан Стефано пред очите на 300 души военни, журналисти и официални лица.

Ако и да е все още действащ депутат, вбесените копои на властта на 2 юли 1948 г. съставят протокол – опис на имуществото му на варненската улица „Войнишка“ № 9.

Именно в старата османска столица, след като обстойно е разпитан от турските власти, той  научава за присъдата под № 978А  от 16 ноември  1948 г., която съдебен състав с председател Константин Унджиев, решил вече съдбата на Никола Петков, му е произнесъл – доживотен строг тъмничен затвор.

Георги Петков се прехвърля от Цариград в Париж на 18 ноември 1948 г. със съдействието на Лен Блум, бивш социалистически премиер на Франция. С пристигането си става член на комитета „Свободна и независима България“ на Г. М. Димитров.

В началото на 1949 г. д-р Петков възстановява БРСДП (о) в изгнание и с негова помощ тя става пълноправен член на Социалистическия интернационал.

На 4 и 5 юни 1949 г. в Лондон се учредява социалистически съюз на страните от Централна и Източна Европа. На форума д-р Г. Петков присъства като български представител и е избран в изпълнителния комитет на съюза.

През 1952 г.  е вече в САЩ като представител на Социнтерна и на Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН.

Там той подпомага дейността на д-р Г. М. Димитров, продължава борбата срещу съветското господство в Източна Европа и през 1955 г. възстановява вестник „Свободен народ“, от страниците на който продължава да воюва срещу комунистическите властолюбци.

В статията си „Комунизмът е в отстъпление“, публикувана на 2 февруари 1968 г. в бр. 43 на печатното издание, д-р Петков пророчески посочва: „Комунизмът е в тежка вътрешна криза на стопанска почва, изразена в противоречието между стопанските форми на централизъм и политическия живот. Първите са станали пречка за по-нататъшното нормално развитие на политическите отношения.

Десетилетни усилия, жертви и лишения досега, стопанският централизъм на комунизма не можаха да задоволят жизнените нужди  на народа в комунистическите страни, оставяйки жизнения уровен на народа на ниско ниво“. Затова в последно време (комунистите в Чехословакия, б.а.) „прибягнаха до системата на либерализма с нейните чисто капиталистически начала и стопанска децентрализация“.

Д-р Георги Петкво умира в Ню Йорк на 26 април 1968 г. на 83 години. По повод кончината му съболезнователни телеграми изпращат видни политици като Бруно Крайски и Вили Бранд.

В надгробното си слово съратникът му Стефан Табаков посочва – „Д-р Петков желаеше да види родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан. Това си желание той не можа да преживее, но неговия прах ще бъде пренесен и заровен в българската родна земя, която той толкова обичаше“.

За съжаление, тази негова мечта остава неосъществена и до днес.

БСДП е възстановена на 26 ноември 1989 г., преживява няколко разцепления и от партия гръбнак в СДС се превръща в бледа сянка на славното си минало.

Очакването на делото на д-р Петков да се даде широка гласност така и не се оправдава...


В категории: История , Добри Вести , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки