С фотоизложба „Балканът – вечната приказка“ и карикатури на тема „Хубава си, моя горо“ от НП "Централен Балкан" отбелязват Седмицата на гората
Автор: Десант
Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ представя две изложби, посветени на Седмицата на гората, която се чества от 2 до 8 април.
Колекция от 18 пълноцветни фотоса с емблематични пейзажи от НП „Централен Балкан“ представя темата „Балканът – вечната приказка“.
Посетителите на Природонаучния музей в с. Черни Осъм, община Троян, пък могат да видят експозицията от карикатури на тема „Хубава си, моя горо“. Творбите са подбрани от фонда на музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово и представят критичния поглед на автори от цял свят към заплахите за гората, предизвикани от човека.
Горите в НП „Централен Балкан“ са уникални за Европа. Те заемат 61 % от територията на страната ни, като голяма част от тях са строго защитени с включването им в резервати.
Вековните гори внушават почитание с огромните си дървета, с контраста между младите фиданки и могъщите стволове с дълбоко набраздена кора. Старите дървета, повалените стъбла и клони имат важна роля за здравословното състояние на гората, поддържат нейната продуктивност, осигуряват влага и хранителни вещества.
Българите почитат вековните дървета. Народната вяра забранява да се сече старо дърво.
Под стари дъб или бук се правели венчавки с вярата за богатство, плодородие, против уроки и магии. Според вярванията на българите, не се сече дърво при манастир, извор и воденица.
В славянската митология дъбът е свещено дърво и е възприеман като образ на бог Перун, покровителят на мълниите.
В обредни практики с дъбова тояга прогонвали змиите. Жълъдът пък символизирал съзидателното начало и плодовитост. Венците от дъбови клонки са символ на силата и властта и са отличителен белег на много владетели. Изображения на дъбови листа използвали в хералдиката при гербове на владетели и държави.
Столетните буки, смърчове, мури и ели НП "Централен Балкан“ са естествена жизнена среда за стотици растения и многообразен животински свят - от безгръбначни видове като алпийският сечко, плуващи, пълзящи, подскачащи и крилати обитатели, до едрите бозайници, сред които емблематичната за българската природа кафява мечка.
