Бомбоубежищата в София са около 500. Много от тях се намират в обществени сгради, частни постройки и жилищни кооперации. По-голямата част от бомбените укрития са строени преди Втората световна война или по време на Студената война. Понастоящем състоянието им е плачевно.
Към момента тече рутинна проверка по документи на три администрации - на Софийска област, на
община Самоков и община Ботевград, с която се проверяват плановете за отбранително-мобилизационна подготовка, дежурството за оповестяване и осъществяването на контрол върху разходването на бюджетните средства по отбранително-мобилизационната подготовка.
Такива проверки са част от задълженията на правителството. Те се извършват периодично по утвърден план от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Планът за 2018 г. е утвърден на 28 февруари, уточняват от правителственият пресцентър.
Тони Тутунаров, началник на сектор в столичната пожарна, разкрива пред "24 часа", че имало образувана междуведомствена комисия, която да вземе решение кои скривалища могат да се реновират, кои трябва да се поддържат и кои трябва да бъдат напълно запечатани.
„Срещаме много проблеми. Голяма част от тези обекти нямат ясна собственост. Нямат Акт 16 и са в плачевно състояние. Направихме стъпки, за да съберем институциите и да се опитаме да решим този проблем. Решението трябва да се вземе на много високо ниво – областна управа, главен архитект, кмет", обяснява той пред медията.
Според него това е крайно належащо, тъй като няма яснота какъв е реалният капацитет на тези скривалища.
„Несериозно е дори да си мислим, че можем да скрием цяла София при евентуална заплаха. Според плана действащите скривалища са направени така, че да има във всеки административен район място, където да бъдат настанени хора, от които зависи градът да не се парализира. Има, разбира се, места и за цивилното население. Ние правим всичко възможно да поддържаме тези места, но средствата ни са ограничени", допълва още Тутунаров.
