Очаква се нейното използване да намали парниковите емисии и атмосферни замърсявания
Автор: Десант
Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) утвърди Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018-2027 г. Документът дава реалистична насока за бъдещото развитие в областта на производството на енергия от горска биомаса, определена на базата на действащите европейски политики и регулации, както и на основа на потребностите, потенциала и възможностите за използване на горско-дървесна биомаса в България, изтъкват от ИАГ.
Освен аналитична част, планът съдържа стратегическа рамка с приоритети, мерки и дейности и система за мониторинг на изпълнението. На базата на направения анализ са предложени конкретни действия и мерки за най-ефективни и икономически изгодни начини за подпомагане използването на горската биомаса за производство на енергия като са спазени всички критерии за устойчивото използване на горската биомаса в съгласие с европейските и български регулации по отношение възобновяемите източници на енергия.
Приоритетите залегнали в плана определят необходимостта от търсене на възможности за въвеждане на нови методи и начини за потребление на енергия от горска биомаса въз основа на подобрена политическа и нормативна рамка и чрез въвеждане на необходимите стимули и съвременни зелени технологии.
Изпълнението на предвидените в плана мерки и дейности ще доведе до трайно подобряване на чистотата на въздуха и за смекчаване на влиянието на климатичните промени и ефективното оползотворяване на биомасата като възобновяем, но изчерпаем ресурс, изтъкват от Агенцията.
Най-честите възражения по време на обществените дискусии, проведени преди да бъде утвърден окончателният вариант на документа, бяха свързани със създаването на плантации от бързорастящи горско-дървесни видове в горските територии. Притесненията на природозащитниците в тази връзка са, че така ще се промени естествения състав на българските гори и ще се увредят социалните и екологичните им функции.
От ИАГ поясняват, че се предвижда подобни култури да бъдат отглеждани в пустеещи, необработваеми горски и земеделски територии и в държавния поземлен фонд. На практика подобни култури ще се създават на равнините и слабо хълмисти терени, там където понастоящем има насаждения от тополи, върби, акация и др. дървесни видове, както и върху евентуално изоставени земеделски земи и нарушени терени в поземления фонд.
От Агенцията по горите изрично уточняват, че подобни култури няма да се създават в планинските горски райони, като целта е минимализиране на риска от инвазия на неместни видове и евентуални промени в микроклимата вследствие торене и др.
Вездесъщите еколози от WWF пък възразяват, че фокусирането към широко оползотворяване на биомаса от горите би могло да застраши усилията за постигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове в целия ЕС за 2030 и 2050 г., тъй като горите са основния поглъщател и съхранител на въглероден диоксид.
Затова от организацията смятат, че „за България е по-релевантно да се насочи към използване на остатъчната и отпадна биомаса от земеделието, което също така би могло да допринесе значително за намаляване на енергийната зависимост на страната от изкопаемите горива".
От ИАГ обаче уточняват, че очевидно в случая има неразбиране на философията на Националния план. При неговото изпълнение ще се разчита предимно на високоефективната употреба на горско-дървесната биомаса, като основно топлоенергията ще се произвежда в модерни инсталации с висок коефициент на полезно действие и ще се преминава от индивидуално към групово използване на въпросната дървесина или продукти от дървесна биомаса. Напълно оправдано е евентуалното по-широко използване на дървесината (дървесната биомаса) за енергия в случаите когато същата заменя фосилни невъзобновяеми горива.
От Агенцията са категорични, че българската гора е и ще бъде поглъщател на въглерод с положителен баланс, имайки предвид, че средногодишния размер на ползване понастоящем възлиза на 50 – 60% в сравнение със съответния средногодишен прираст.
От ИАГ уточняват също, че Националният план е изцяло насочен към оползотворяването на горско-дървесната биомаса за производство на енергия, като използването на остатъчната и отпадна биомаса от земеделието не е предмет на проект „Регионални политики за устойчива биоенергия - BIO4ECO“.
От WWF са използвали възможността да коментират обидени, че не са били сред поканените да участват в предварителните обществени представяния и обсъждания на документа. Не е ясно защо от организацията, която едва ли не има запазени авторски права върху всички т.нар екологични протести, смятат, че трябва да са на всяка манджа мерудия и следва да са постоянно присъствие на всички кръгли маси и дискусии на тема гори, планини и природа!
Апропо, срещу Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018- 2027 г. скачат и от Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“-България. Мотивите им са, че той не оценява екологичните последици от предвидените мерки и липсва оценка на въздействието им върху мрежата Натура 2000.
Но и те очевидно умеят повече да крещят високо, отколкото да проверят как в действителност стоят нещата и затова се изказват неподготвени. Защото съгласно становище на Министерство на околната среда и водите Планът не е документ, който подлежи на екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда.
