В навечерието на Първа пролет ще разберем дали те ще преборят конкуренцията на Смърча на вещиците, Старейшината на Белгородските гори, Дъба на скаутите и останалите претенденти за първото място
Автор: Десант
На 21 март предстои в Брюксел да бъде обявен победителя в тазгодишната надпревара „Европейско дърво на годината”.
Като българският финалист бяха посочени три величествени секвои, които се извисяват край кюстендилското село Богослов в местността Ючбунар в планината Осогово, намираща се в границите на защитена зона за опазване на природните местообитания, дивата флора и фауна.
Те са част от естествено оформила се гора от по-млади екземпляри от същия вид – природен феномен.
Трите секвои са обявени за природна забележителност през 1989 г. Възрастта им е над 130 г.
Дали тези прелестни създания ще преборят конкуренцията на останалите общо 13 участници, достигнали до финалния етап на конкурса за дърво на 2018 г., ще разберем само след броени дни. Но по-важното е самите ние, българите, да знаем какви безценни природни богатства, кътат нашите планини зелени.
Първите семена от секвоя в България са внесени от известния кюстендилски лесовъд Йордан Митрев в края на XIX век, през 1890 г. Номинираната група дървета в Ючбунар са най-старите и високи секвои в страната. Много хора от областта и цялата страна посещават местността, за да ги прегърнат и почерпят от енергията им.
У нас секвои днес се срещат още в София, Своге, Берковица, Пирдоп, Костенец, Кричим, Стара Загора, като често те растат в дворовете на стари наши храмови и манастирски комплекси - край Боянската църква, край Земенския манастир и пр.
За челното място в класацията за „Европейско дърво на годината", освен нашите секвои, спорят още: 400-годишна дребнолиста липа от старата провинция Ви Пеиз край белгийския град Биул; над половинхилядолетен чинар – символ на хърватския град Трстено, чиято фиданка е донесена тук от Константинопол през XV век откапитан Флорио Якоб Антунов; орех от чешкия град Квашице; 300-годишен кестен от унгарското село Зенговаркьони; Смърчът на вещиците от литовската Вилкикшска гора; черна топола от полския град Хел; “Чуруликащият” корков дъб, засаден през 1783 в португалското градче Агуас де Моура; руски дъб, наречен „Старейшината на Белгородските гори”; старо ябълково дърво от Словакия; седем испански вековни бряста, смятани за последните представители на малки градски гори в Екстремадура; 750-годишен дъб от румънския град Чайвана и „Дъбът от Гилуел”, известен като дървото на скаутите, който расте в сърцето на Гилуелския парк в британското градче Епинг.
