Тайните служби замисляли подпалването на катедралната църква на Вселенската патриаршия в Истанбул. Вижте още какво вади на бял свят комисията по досиетата
Автор: Десант
Българските тайни служби са наблюдавали храмовете по време на празници като Великден, искали са смяна на митрополити, бъркали са се при избора на техни заместници, набирали са сътрудници "по линия на духовенството", следили са членове на Светия синод и са опитвали да ги компрометират. Една от задачите на Държавна сигурност била подмяна на християнските тайнства и чествания с нови ритуали.
Всичко това става ясно от документите, събрани в новия сборник на комисията по досиетата "Държавна сигурност и вероизповеданията - Българска православна църква (1944 - 1991)", чиято премиер бе днес в в зала „Европа“ на ректората на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Изданието съдържа документи за отношението на комунистическата власт и органите й - Държавна сигурност, Министерството на външните работи, Дирекция по вероизповеданията, към Българската православна църква, Светия синод, митрополиите и практикуването на християнството в България.
От страниците на книгата става ясно също, че Държавна сигурност е планирала през 1970 г. да опожари катедралната църква "Св. Георги" на Вселенската патриаршия в квартала "Фенер" на Истанбул. Целта на операцията била да се влошат отношенията между Турция и Гърция. По така наречената операция "Кръст" работи Първо главно управление (разузнаването).
Логиката на ДС е била, че "дори най-незначителният и неорганизиран акт срещу патриаршията винаги предизвиква бурна реакция сред гръцката общественост". Наблюденията на разузнаването сочели, че винаги следвал "още по-силен" отговор от "турската страна".
Въпреки всички действия на държавната власт в налагането на атеизма като водещ фактор в създаването на социалистическо общество е невъзможно религията да бъде изкоренена от съзнанието на част от населението.
Само след няколко години в документите на ДС не се говори за вражеската и антинародна дейност, а се споменава, че „стратегическата линия в провежданата подривна дейност на основата на религията е превръщане на вярващите от потенциална идейна в реална политическа опозиция”. С прокарването на тази линия се цели да се тласнат църквите, духовенството и активно вярващите в организирана политическа опозиция на социалистическия строи.
При подредбата на документите в сборника е използван тематично хронологическият подход. Тематично те са обособени в четири глави. В първа глава документите се отнасят за дейността на ДС по линия на духовенството в страната, както и отношението на Политбюро на ЦК на БКП по работата за атеистическото възпитание и антирелигиозната пропаганда сред населението.
Във втора глава от сборника са подбрани документи, които се отнасят в частност за Българска православна църква и всички действия на държавната машина, които имат отношение към нея.
В трета глава са представени документи, отнасящи се за Свещенически съюз в България.
В Четвъртата глава на сборника се отнася за Висшия клир в Българската православна църква. В нея намират място документи на част от митрополитите от Св. Синод, които Държавна сигурност е разработвала, както и такива, които са съпричастни към дейността ѝ.
Документите в сборника са 178 на брой, а включените в разширения електронен вариант (DVD) – 417, като подборът е направен от над 490 архивни единици и над 40 литерни дела, повечето от тях многотомни.
Всички вероизповедания и секти от една страна и държавната власт в Народна република България от друга, имат свои особени взаимоотношения, които се формират на базата на конституциите от 1947 г. и 1971 г., на Закона за изповеданията от 1949 г. и от влиянието на Държавна сигурност.
Основният посредник и свързващ елемент във взаимоотношенията между религиозните общности и държавата е Дирекцията по изповеданията, която в различни моменти от разглеждания период преминава от Министерство на външните работи към Министерски съвет и обратно в зависимост от ролята, която трябва да изиграе в решаването на даден въпрос.
Разбира се тези взаимоотношения са добре следени от Държавна сигурност, която в повечето случаи се оказва на точното място и време.
