В България не съществува регистър на болните с множествена склероза (МС). Официалната статистика датира от 1985 г. и според нея броят на хората с тази диагноза е 3500. Реално обаче цифрата е много по-голяма – почти 10 000 души. Това са хора в активна възраст, обикновено между 20-40 години, като през последните години възрастовата граница при новодиагностираните случаи значително пада. Вече има 14-15-годишни деца са с опасното заболяване.
Този своеобразен бум невролозите отдават най-вече на модерната техника, с която се откриват симптоми на болестта при хора, които все още нямат значителен физически дефицит. Според специалистите се наблюдава тенденция на хипердиагностика.
Най-често срещаните последствия, които МС нанася върху психиката, са депресия, агресия и автоагресия, тревожност, хронична фрустрация, рязко снижаване на прага на толерантност и търпимост.
По думите на психотерапевта Грети Иванова, персистиращото (постоянно) депресивно състояние се среща при 40% от болните. 15% от страдащите от МС имат суицидни мисли или опит за самоубийство.
Поставянето на диагнозата МС е травмиращо събитие. Пациентът преминава през няколко етапа - на траур; преходен етап (на избор); промяна от първи ред, фаза на преживяване (“предъвкване на преживяното“); промяна от втори ред; фаза на креативността.
Във всички тези етапи психологът има активно място. Той помага на пациента да премине възможно най-бързо и безболезнено пътя на адаптацията и да вземе правилните решения.
Често хората с МС се въртят в омагьосания кръг на самосъжаление, обвинения и агресия, редуващи се с депресия. „Не виждам светлина в тунела“, „Вече нищо няма смисъл“ или „Животът ми приключи“ са фрази, които могат да се превъзмогнат. Затова Грети Иванова съветва пациентите да приемат диагнозата си като предизвикателство.
Съществуват различни форми на психоконсултиране при пациенти с МС. Единият от вариантите е формирането на групи за психологическа подкрепа и взаимопомощ, което за нашата страна е относително нова услуга. Оптималният брой участници в една група е 5-10 души, като се работи в условия на конфиденциалност. Когато е необходимо и според спецификата на случая, се провеждат и индивидуални сесии.
За съжаление, пациентите с МС у нас трябва да плащат за психологична помощ. В някои европейски държави, като Германия и Франция, болните не се сблъскват с подобен проблем. Там, веднага след поставянето на диагнозата, потърпевшите получават безплатни психологични консултации.
Председателят на Фондация „МС Общество – България” Здравка Цветарска, съобщи, че от средата на март стартира проект в Интегративния център на организацията, където ще се провеждат групови терапии. Първоначално те ще бъдат два пъти месечно. За хората, които не могат да идват до София, ще се организира и онлайн групова терапия.
По думите на кинезитерапевта Инна Иванова, съществуват различни терапевтични стратегии, обединяващи множество лечебни подходи, насочени към преодоляване на симптоматиката и подобряване на качеството на живот на пациентите с МС.
„В повечето научни публикации комбинацията от медикаментозна терапия и вид рехабилитация подобрява значително по-бързо функционалния статус на пациентите в сравнение с тези, които залагат само на едно от двете. Лечението е комплексно, и освен правилните медикаменти, трябва да се изградят правилни хранителни навици и подходящ индивидуален тренировъчен режим”, твърди кинезитерапевтката.
Според литературни източници кинезитерапията заема едно от основните места в рехабилитационната програма при пациенти с МС. Тя може да представлява съчетание между физически упражнения, масаж, криотерапия, трудотерапия, миофасциални техники, автогенна тренировка и много други.
През 2015 г. са проведени две независими проучвания, които отхвърлят твърдението, че пациентите с МС трябва да избягват физическите упражнения. Инна Иванова твърди, че те безспорно са полезни, единствено не трябва да се допуска преумора и дехидратация, за да не се стимулира пристъп на неврологичното заболяване.
Специалистката коментира, че изключително полезни в този случай са аква аеробните упражнения, йогата, стречинга и швейцарската топка. Конната езда като лечебен метод е другият важен спорт за пациентите с подобна диагноза.
„В някои случаи има добро влияние на физическите упражнения върху спастиката, подвижността и координацията; при други върху умората, емоционалното състояние и нивото на стрес. Без значение в каква насока ще се работи, физическата активност значително подобрява самочувствието и качеството на живот при всеки човек”, категорична е Инна Иванова.
