Носенето на кръст не е само външен показ на християнската принадлежност


Носенето на кръст не е само външен показ на християнската принадлежност
12 Март 2018, Понеделник


Какви изисквания трябва да спазват тези, които украсяват с него гърдите си

Автор: Траянополски епископ Иларион

Днес вярващите, и по-частно младежите, имат усърдие да носят кръст като външен признак на изповядване вярата в Христа, в противовес на атеистичните домогвания да бъдат отклонени от вярата.

Този стремеж да се носи кръст - обикновен дървен, метален, сребърен, златен, с разни орнаменти в изработката - е една изповед на вярата съгласно думите на Иисуса Христа: „Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк 8:38). И казва пак: „И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен" (Мат. 10:32-33).

Тия, които имат такова разбиране за носене кръста на гърдите си, трябва да спазват известни изисквания, подчертаващи почитта към св. кръст. А тази почит се предава към Спасителя Господа Бога Иисуса Христа, Който за нас страда на Голготския кръст.

И тъй, както кога предстои да се явиш пред някое високопоставено лице, благовъзпитанието ти подсказва да бъдеш в приличен и изряден външен вид в облекло, държание и обноски, такова съзнание трябва да имаш и при носене на кръста.

Непристойно е да имаш на гърдите си кръст, а да си облечен в неприлично модно облекло несъответстващо на достойнството на св. кръст.

Съвсем не е благоприлично и това да си с непристойно лошо държание, да нямаш добри обноски, сдържаност на езика - да си неблаговъзпитан, а да носиш кръст на гърди.

Кръстът - този многоблагодатен дар, по словото на св. Йоан Златоуст, за първите християни бил тъй желан, че го предпочитали пред корони, диадеми и драгоценни камъни. Такова разбиране трябва да има и днес християнинът.

Носенето на кръст в такъв случай е наистина украшение, похвала и слава за него. Колко хубаво би било всеки, носещ на себе си кръст, да може да каже като св. Гигорий Назиански: „Кръстът, който нося на себе си, на тялото си, е моя похвала и слава", кръстът е царствен венец за християните - воини Христови. С кръста са се освещавали светиите, с него са се спасявали праведниците. „С кръста, като с божествена стълба се издигаме към небето ведно с всички Божии угодници" - се казва в хвалитните стихири на празника Въздвижение на св. Кръст.

Кръстоносенето не е само външен показ на християнската принадлежност. То е и една вътрешна увереност, че с благодатната сила, дадена от Господа Иисуса Христа на кръста, християнинът се предпазва от зло и (светинята - бел. гл. ред.) му носи здраве и успех във всяко добро дело; той осиява светло лика на човека, насочва го в пътя на спасението и го представя като пример на благовъзпитаност.

Това е така, защото Господ Иисус казва на Своите последователи: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).

Вярващият трябва да се отрече от всичко онова, което го влече към греха - от своите греховни щения, и така, понесъл кръста на живота си в търпене на всички страдания и неволи, в името на вярата да следва Христа.

Съобразяващият се с всичко това достойно носи кръста и на гърдите, и на сърцето си по житейския си друм.

Със съкращения от „Църковен вестник" бр. 11/1996 г.
Забележка: Заглавието е на редакцията


В категории: Добри Вести

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
още за И Конвенция
13.03.2018 07:11:45
0
0
европейските трибуни...
1
още за И Конвенция
13.03.2018 06:58:13
0
0
Много са смешни с този Истанбулски документ.
Значи мина модата на Демокрацията на Джипа без специални документи за престъпностите и позорищата в България! Сега .... като нова мода - истанбулски документи??? Това може да се каже на институциите в "Европа"... А по-сигурно е Те да са във Грешка!!!
Но тъй като състоянието с информацията/достъп до информация.... няма нужда до безкрайност да се повтаря, такава политика/промяна/мисъл в България въобще не е положена/не се е положила...и управлението на тези процеси във времето!!! Като следствие на толкова престъпности, критиките по нещата в "Европа" могат да бъдат анализирани и развити само институционално! Пряко хората са изключени от този процес!!!
А как се разглеждат подобни провокации - като въпроси без еднозначен отговор, отворени въпроси...., зависещи от неизвестни контекстове, данни... които с нашата изолация... са просто смешни за обобщения. Отдавна е преминат баланса на разумното и неразумното.... т.е. радикализация, фанатизъм... Това е , което и българските представители могат да кажат, защитят. вкл. и на европейските форуми/микрофони.???
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки