Операта на Любомир Пипков, чиято премиера ще е на 22 март, задава въпрос как с един исторически сюжет можем да потърсим отговор за съвременни проблеми
Автор: Десант
Във времето на българското председателство на ЕС, когато България е във фокуса на Европа и европейската общност, Софийската опера избира операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков не само за гостуването си на сцената на Болшой театър, но и за откриването на 22 март с нейната премиера на големия форум „Опера Европа“, когато гости от цял свят ще дискутират проблемите и посланието на оперния театър днес.
Защо акад. Пламен Карталов избира това заглавие, предизвикало толкова противоречиви отзиви не само на премиерата в 1937 г., но и по-късно, след 1944 г.?
Още по време на следването си в Париж, Любомир Пипков започва да пише операта си, която завършва окончателно през 1937 г. Тогава той вече работи в Софийската опера. Ръководството й решава да постави заглавието. Премиерата й в 1937 г., както и последвалите я по-късно вече след 1944 г. предизвикват различни реакции, повечето отрицателни. На тях се противопоставят някои критици и музиканти.
„Когато един оперен театър постави „Янините девет братя“, това означава, че той се включва в решаването на съдбоносни проблеми на българската музикална култура“, пише критикът Иван Хлебаров.
„Странна е съдбата на най-българската опера „Янините девет братя“, този катехизис на нашето национално творчество. Направете анализ на партитурата и ми посочете една интервална или ритмическа структура, една музикална фраза, един акорд или една инструментална звучност, в които да не трепти българска душевност, която да не е напоена с аромата на българската земя“, споделя големият български диригент Константин Илиев.
От своя страна, критичката Розалия Бикс отбелязва, че Любомир Пипков заслужава нашето преклонение.
Но композиторът провокира и необходимостта да вникнем и разчетем замисъла на творбата му и посланието й към нашето време. Нещо, на което режисьорът Пламен Карталов дава свой отговор още в първите си постановки и в поредния си прочит на „Янините девет братя“.
„В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето... Противопоставих светлия образ на резбаря Ангел срещу образа на Георги Грозника. Помъчих се да отправя укор към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах съвременни задачи“, казва самият Любомир Пипков за творбата си.
Малко хора знаят, че той посвещава операта „Янините девет братя” на раждането на дъщеря си. По време на премиерата й през октомври 1937 г. на бял свят се появява и неговата дъщеря Яна Пипкова .
Действието в творбата се развива в Самоков, около 1361 г., когато народът ни е връхлетян от чумата и от турските орди.
Да провокира размисъл за съвременните проблеми е идеята на Пламен Карталов, заложена и в тази негова поредна постановка. Да пресъздава внушения, които разтърсват и предизвикват въпроси към случващото се днес той постига с целия ансамбъл и солисти, с цялата огромна армия, която сътворява това историческо заглавие.
Видният ни режисьор така разпалва огъня на тази изпепеляваща драма от нашата история, че целият ансамбъл и тези, които са извън него стават участници в една магия, магия, която предизвиква размисли и усещане за нашата реалност, изтъкана от толкова противоречия.
Момент от репетицията. Снимка: БНТ
„Янините девет братя“ ни навежда над размисъл за актуалността на творбата, в която „трепти българската душевност“, която задава въпрос как с един исторически сюжет можем да потърсим отговор за съвременни проблеми, изтъкват от Софийската опера.
