Вижте какво разказва той за интересната си съдба и за своя родственик
Автор: Десант
На 26 февруари Българската православна църква отбеляза тържествено две години от прославлението на св. Серафим Софийски Чудотворец.
На 19 май 1921 г. той пристига в България и с решение на руското Висше църковно управление зад граница е назначен за предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София, както и на руския манастир „Св. Александър Невски“ в Ямбол. На 31 август 1921 г. оглавява руските задгранични православни енории на българска територия с титлата „епископ Богучарски“.
Прославлението му е извършено на 26 феруари 2016 г. в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София, след като за първи път в църковната история две Поместни православни църкви – Руската и Българската, съвместно подготвят канонизация на светия.
Светият синод публикува интервю с Виксунският и Павловски епископ Варнава, който е правнук-племенник на св. Серафим Софийски. Ето какво разказва той:
"Моята прабаба Варвара е сестра на Серафим. Тя много разказваше за брат си - владиката Серафим и за неговите чудотворни дела. Бях на седем години, когато тя се спомина. Въпреки това си спомням разказите й за чудесата му като детска приказка.
В нашето семейство всички бяхме атеисти, невярващи. Нито аз, нито сестра ми, нито майка ми имахме отношение към религията, времената бяха такива. Въпреки това в целия ни род се говореше непрекъснато за Серафим, който от Крим е емигрирал в България и там е проповядвал, а сетне славата му се понесла като на чудотворец.
Получих просветление едва на 25 години, а сестра ми на 28 г. и чак тогава бяхме кръстени. Майка ми взе първото си причастие през 1993 г.
По образование съм педагог, обикновен учител в училище. Преподавах история в една гимназия и никога не съм предполагал, че един ден ще стана свещенослужител. Разбрах, че в Църквата мога да съм по-полезен, отколкото в училище. С проповедите мога да помогна на много повече хора, не само на учениците. Това бе съзнателният ми избор. През 2005 г., на 40-годишна възраст приех монашеството. Открих пътя си и съм щастлив, че от обикновен свещеник станах монах".
Епархията, в която служи епископ Варнава, се намира в област Нижний Новгород. Тя се простира на 400 км до градовете Павлово и Викс.
"Сами по себе си тези градове са много интересни, в същото време са малко известни. Град Викс е един от лидерите на руската металургия с производството на тръби с голям диаметър за газо- и нефтопроводите. А град Павлово е известен с Павловския автомобилен завод, който още по времето на социализма се прослави с големите и здрави автобуси, които между другото и до ден днешен се използват у нас.
Градът е известен и с уникалната изработка на павловски ножове, ками и саби още от 16 век. През Павлово минава река Ока, природата е изключително красива. По крайбрежието от стари времена са накацали ателиетата на занаятчиите. Навремето там са се произвеждали и верижки за часовници, които са били уникати. Във Великобритания те са били писък на модата. Англичаните идвали специално, за да ги изкупуват. Така градът се прославил и в Европа.
На юг пък нашата епархия граничи с Вознесенския район - Дивеево, където са мощите на Св. Серафим Саровски. Този регион е известен в цял свят като родината на руската матрьошка. На север нашата епархия завършва с родното място на Валерий Павлович Чкалов - известен руски летец-изпитател", уточнява епископ Варнава.
Той е бил на посещение у нас три пъти. На въпроса защо обича България, отговаря:
"Много са причините, които ме връщат във вашата прекрасна страна. Обичам да посещавам манастирите. Имате великолепни манастири - Рилския, Бачковския, Троянския, и трябва да се радвате на тази Божия благодат. Всеки път посещавам Троянския манастир. Епископ Сионий буквално е възродил тази обител.
В България усещам сродния славянски дух на християнското братство. Ние сме братски народи и нищо не може да заличи тази фраза. Имаме много обща история, обща вяра. Усещам със сърцето си връзката между двете култури, общите традиции и обреди. Това ме кара да се чувствам много спокоен в страната ви. Посетих и село Калипетрово, където има голям православен храм, носещ името на св. Димитър.
Разбира се, че при всяка възможност се покланям на гроба на св. Серафим, намиращ се в подворието на Руската църква в София".
