Вижте каква е концентрацията на радиоактивния елемент в различните райони на страната ни
Автор: Дина Харизанова
Замърсяването на въздуха с фини частици се превърна в голям проблем за много градове в страната ни. Но има и една друга заплаха за здравето ни, която всъщност е плод на естествени природни процеси. Това е въздействието на радона и у нас от 2013 г. до миналата година бе реализирана национална програма за въздействието му върху българското население.
Концентрацията на радон във въздуха се измерва в бекерел на кубичен метър. Бекерел е единица за радиоактивност, съответстваща на разпада на една частица за 1 секунда (Bq). Референтните стойности на концентрацията на радон в жилищни и обществени сгради, съгласно българското законодателство са: до 300 бекерела на кубичен метър за старите сгради и до 200 бекерела на кубичен метър за новите.
За старо строителсто се смята това преди 1990 г. и при него+ не са констатирани стойности, доближаващи препоръчителните нива. При новото строителство обаче се контатира по-високи от типичните средни нива. Причината е, че при него като строителен материал за жилищните сгради преобладава тухлата, а за нея концентрацията на радон варира в по-голям диапазон.
Измерванията показват, че в сгради, строени преди 1990 г. концентрацията на радиоактивния елемент е от 60 до 200 бекерела, докато при построените след това здания тя варира межуд 100 и 600 бекерела.
Любопитно е също, че по измерените данни по-висока концентрация на радон се забелязва в селата, отколкото в градовете. Според експертните това е така, защото в селата няма панелно строителство, което е по-малко рисково.
В Първа зона, където показанията са до 100 бекерела, попадат: София град, Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Стара Загора, Кърджали, Благоевград, Търговище и Варна.
Към Втора зона – между 100 и 200 бекерела, спадат: област Перник, София област, Кюстендил, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Хасково, Сливен, Бургас, Велико Търново, Плевен, Русе, Разкград, Силистра и Добрич.
Единствено в Ямбол са измерени стойности на радон между 200 и 300 бекерела.
При установяване на превишени стойности на радон регионалните здравни инспекции трябва да уведомят собствениците на сградите и да им издадат предписание и инструкции как трябва да постъпят. При по-ниски нива на радон е достатъчно да бъде добре проветрявано жилището. Когато радонът е със стойност 400 – 500 бекерела е необходимо да се направят строителни дейности, които да го извлекат от почвата.
Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е именно почвата, както и скалите, разположени под нея. Като инертен газ радонът може свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната обвивка на сградата и малки пукнатини в основата. Други източници на радон са строителните материали и питейната вода от водоснабдителните системи.
Облъчването с този елемент води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, като рискът е пропорционален на средната концентрация на радон умножена по времето на облъчване.
По данни на Световната здравна организация (СЗО), радонът е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.
Статистиката у нас показва, че всяка година на 100 000 души население се откриват над 200 случая злокачественни новообразувания на дихателни органи и гръден кош, а смъртността е над 50 души. Следователно между 6 и 28 случая от тях биха могли да се свържат с повишена концентрация на радон.
Въпреки че е на последно място по открити злокачествени образувания, ракът на белият дроб е на второ място по смъртност.
Специалистите предупреждават, че рискът за здравето се увеличава многократно при комбинираното действие на тютюнопушене и облъчване от радон.
Радонът (радон-222) е радиоактивен инертен (благороден) газ, по-тежък от въздуха. Образува се при алфа-разпадането на атомните ядра на радий-226, който е дъщерен продукт в уран-радиевото семейство с родоначалник уран-238.
От своя страна, при радиоактивното разпадане на газообразния радон-222 (3,8 дни период на полуразпадане) се образува верига от нови радиоактивни продукти в твърдо агрегатно състояние, а именно полоний-218, полоний-214, бисмут-214 и олово-214 (краткоживущи дъщерни продукти на радона с периоди на полуразпадане под 30 минути).
Тези дъщерни радионуклиди на радона прилепват към съществуващите микроскопични прахообразни частици във въздуха (аерозоли) и при вдишване попадат и се задържат в дихателната система на човешкия организъм.