Изпълняващата длъжността директор на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова вече е официален титуляр на институцията. На проведения на 5 февруари конкурс тя събра повече точки от конкурентката си в надпреварата проф. Вера Бонева от Университета по библиотекознание и информационни технологии. По данни на в. "Сега", позоваващи се на източник от Министерството на културата, доц. Петрунова е получила 800 точки по време на изслушването, а проф. Вера Бонева е оценена с 462 точки.
До избирането на нов шеф на НИМ се стигна, след като дългогодишният директор на музея – проф. Божидар Димитров, излезе в пенсия от 1 ноември миналата година. На предишния конкурс кандидати бяха той и отново проф. Бонева, но историкът се пенсионира, а тя не бе допусната до участие в надпреварата за поста.
Конкурсът за постоянен директор на НИМ беше подновен в началото на тази година. Сред кандидатите бяха и председателят на движение "Възраждане" Костадин Костадинов и Симеон Хинковски, но те не бяха допуснати за финалното препитване, до което достигнаха доц. Петрунова и проф. Бонева.
Тази сутрин министърът на културата Боил Банов потвърди в ефира на БНТ, че има избран директор на НИМ, но имал притеснение, че преди да се е разписал, не може да го оповести.
Доц. Петрунова е известен археолог. Тя е научен сътрудник І степен от 1996 г. През 1988-1996 е специалист в НАИМ-БАН. Била е екскурзовод в НИМ през 1984-1988. През 1980-1983 е инспектор по паметниците на културата в Община Дългопол Доц.
Петрунова през 1996 става доктор по история. Дисертацията й е на тема "Погребални обичаи и обреди в българските земи през ХV - ХVІІ в. (по данни от християнските некрополи)". През 1980 става магистър по история, български език и литература и археология, СУ "Св. Климент Охридски".
През 2003 г. е член на организационния комитет за издаване Корпус на паметниците от територията на бившата Османска империя, фондация "Темими", Тунис 2002-2003 ръководител на проект към ССА "Българските земи през ХV - ХVІІ в."
През 2001 е член на организационен комитет за честване на годишнина от откриването на Панагюрското съкровище (научна конференция и изложба)
През 1993-1994 г. е ръководител на програма "Издирване на мястото на битката от 1443 г. между войските на Османската империя и полския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик)", финансирана от посолството на Република Полша
През 1992-1993 г. е член на Проблемната група на АКБ и отговорник за методическото ръководство и изпълнението на договора с Министерство на културата в бившите окръзи Софийски, Кюстендилски и Пернишки
През 1988 г. става учредител на археологическа карта на България с разработка "привеждане в известност на намиращата се в музеите информация за археологическите обекти".