Днес съществуват множество версии къде е гробът на владетеля, а преди близо сто години местонахождението му се знаело „официално"
Автор: Диана Славчева
Много се е писало и говорило за това, че не се знаят къде са гробовете на нашите царе.
Редица хипотези съществуват и за мястото, където е погребан кан Омуртаг.
Едната го „заравя“ в могила край Свещари, наричана и до днес „Омуртагова“, въпреки че вече е доказано, че е свързана с погребението на гетски владетел.
Васил Златарски пък твърди, че гробницата на владетеля е до несъществуващото днес село Ташлъ махле, в близост до Дулово. А Веселин Бешелиев я локализира в старобългарското укрепено селище край добричкото село Кладенци.
Много популярна е версията, според която тленните останки на славния кан строител лежат под Демир баба теке – има някакви податки, че то било изградено върху по-древен култов обект.
Най-новото становище по въпроса е на проф. Стефан Бояджиев, който е на мнение, че погребението на Омуртаг се е състояло в столицата Плиска и костите на владетеля са заровени под Голямата базилика, където са открити останки от по-стара постройка. Тя била, според изследователя, езически мавзолей – вечен дом на българските канове.
При цялото това разнообразие на мнения, единодушие и яснота по въпроса няма. Затова бяхме изненадани да открием в един стар вестник – отпреди 90 години, публикация за разразил се тогава един „велик скандал“.
В своя брой 87 от 1928 г. в. „Казанлъшка искра“ помества дописка, посветена на случилото се, което, както уточнява газетата: „не може да не бъде истина, понеже се съобщава с горест от Разградското археологическо дружество“.
Става въпрос за следното: „Гробът на българския цар Омуртаг по коледните празници бил разрушен и ограбен – от иманяри ли, или от други заинтересовани, не се знае – само костите били оставили!“.
За съжаление, повече информация за този иначе наречен „велик скандал“ няма. И дума няма за това къде е въпросният „гроб“. Но се разбира, че поне в началото на двадесетото столетие е съществувала някаква „официална“ идея къде точно се намира той.
90 години по-късно с ръка на сърцето можем да препишем дословно краят на дописката в „Казанлъшка искра“, за да се убедим, че за близо век нищо не се е променило у нас. Ето до какво обобщение са стигнали в редакцията на старата газета във връзка със злочестото събитие: „Ние грижливо пазим келтски, римски, византийски и разни други чужди старини, а за народните старини нехаем... Скръбно, много скръбно!“.
И сега разрушиха гробницата могила в нивата над Мадарския конник. За това никъде няма да се напише. Изгребаха я половината точно през средата с булдозери, като преди това преместиха военния обект който я ограждаше. Къде отиде каменнста арка от цитаделата в Плизка и Коринтските кспители от Злстната църква в Преслав. В чия колелция.
