Историята за това как габровци откриват чаркове за изработването му звучи днес като... „промишлен шпионаж”, казват от "Етър"-а
Автор: Десант
Преди дни съобщихме, че в Етнографски музей на открито „Етър” за първи път се обявява Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан” - едно своеобразно отражение на възродения в наши дни интерес към тази някога толкова популярна украса за дрехите на българина.
Само да броени дни от обявяването на надпреварата от "Етър"-а информират, че интересът към нея е голям и вече са поръчани големи количества червени и бели гранчета, изработени в музея под открито небе.
Тамошните етнографи обръщат внимание, че има хора, които не успяват да направят разлика между гайтана и нишките с различна дебелина, които го наподобяват. Ето какво разясняват те по въпроса:
Как да познаем какво е гайтан
Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхност.
Днес истински гайтан по технология от ХІХ век се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър”. Той е известен като „дванайстак”, заради броя на нишките, които са 12.
Всичко друго, което днес се предлага като заместител, е просто плетена плоска лента. Но тя не е гайтан.
Гайтанът може да е плетен на ръка или изработен от чаркове. Една легенда разказва как габровци откриват чарковете за гайтан! Както отбелязват от музея, ако се беше случила стотина години по-късно, щеше да бъде определена като... „промишлен шпионаж”.
В нея е замесено името на дядо Георги, който едва ли е „дядо” в разгара на историята, но със сигурност е имал амбициозен характер и иновативен начин на мислене.
Та той отива на изложение в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче изработва от дърво всеки един от елементите на машината. Връща се в Габрово, но не дава само на един ковач да му направи отделните части, а прави отделни поръчки на много майстори. След това сам сглобява машината, запазвайки иновацията си от конкуренти.
Напоследък има възраждане на интереса към гайтана - категорични са в "Етър"-а. От него се изработват сувенири и мартеници.
През 70-те години на миналия век моделиерите използват гайтани за украса на облеклата и особено в женските дрехи. Днес в ЕМО „Етър” се правят много обучения за работа с гайтан, в които се включват деца от различни училища.
Посетителите могат да видят Гайтанджийската одая на музея как не само яйцата се боядисват с цветове, извлечени от различните части на растенията – корени, цвят, листа. Но и гайтанът, който служил за украса и укрепване на дрехите в миналото, също е обагрян с подобна технология. Постиганите цветове са силни, трайни и не замърсяван природата.
В ЕМО „Етър” има и специални казани за вапцане на гайтани.
Как става това разказва Събина Хунева:
„Казанът се пълни с вода и се загрява до около 40 градуса. Истинските майстори не мерят температурата, а потапят ръката си, за да установят дали е дошло време да се сложи боята. За затягане се налива оцетна киселина.
Гайтанът, който е приготвен за боядисване, се поставя в казана и се затопля постепенно до около 40 градуса. Изважда се и се поставя отново, когато течността заври. Бърка се с дървено гребло. Поне час и половина продължава този процес, но може и повече време, докато гайтанът поеме цвета. След това се изважда и се отнася за измиване в течаща вода.
Черен цвят на гайтана се постига със смрадлика, а по-светли цветове – синьото, например, се постига с растението синило. Кафявото се постига с орехова шума, и зеленото с бял равнец. Жълт цвят на гайтана се постига с люспи от лук. Дори да не ви се вярва, цветовете са много трайни.
Днес гайтан се боядисва и със съвременни багрила, но традицията на предходните поколения е запазена жива” - отбелязва Събина.
Още нещо за гайтана
Гайтанът може да бъде различен, в зависимост от броя на вълнените нишки и вида на чарковете. Има „седмак”, „осмак”, „десетак” и „дванайстак”.
Първият вид отдавна е извън употреба, а в миналото се ползва за заздравяване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият гайтан е толкова рядък, че за него почти нищо не се знае.
Осмаковият има сериозно приложение и е с четири еднакви лица. На него се плете шарен гайтан, използван в Добруджа, Македония и Албания. Шареният гайтан се плете от два цвята – черно и бяло, черно и червено, черно и жълто.
Най-голямо приложение има гайтанът „дванайстак”. Равната му част ляга към плата, а облата е отгоре. При зашиването се получават много интересни фигури за украса на дрехата. В Габровско се прави пърлене на гайтан, чрез което се обгарят власинките от външната страна.
Гайтанът се използва най-много в мъжкото облекло. Украсените с гайтан потури се наричат „колчаклии” и „потури за вден” – за празник. Украсата е около джобната част на потурите, около глезените и на коленете. Използва се черен гайтан.
Гайтан в женското облекло се използва в Севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици гайтан и с плетеници по деколтето и в долната част, допълват още от „Етъра".
