Историята е описана в първия януарски брой на в. „Казанлъшка искра“ за 1938 г. от някогашния Страшимиров ученик Стефан Ат. Шопов.
В следващия брой на старата газета отпреди 80 години обаче друг ученик на писателя – някой си Петър Каменаров, твърди, че любимият им учител по литература всъщност не бил уволнен баш заради посегателството му върху кметската буза, а по-скоро поради това, че ударил лесница на свой възпитаник от трети прогимназиален клас, задето нещо не харесал краснописа му.
Антон Страшимиров не е уволнен веднага. Това е предшествано от следствие и ревизия на работата му в класа, извършена от специалния министерски пратеник Ив. Пеев.
Напускайки Града на гюловете, той заминава за Видин. Там, както отбелязват биографите му, по време на сказка среща втората си съпруга – Стефка Симова, също гимназиална учителка.
Тя е щерка на един от видинските големци, който, като научава за връзката им, забранява на наследницата си да дружи „някакъв си пришълец и беден драскач“. Това не трогва Страшимиров, който отвлича любимата си, а и тя много се не дърпа, тъй като самата е изкушена от стихоплетството.
Двамата заедно пристигат в с. Шипка, където казанлъшките граждани се стичат да ги посрещнат с цял керван от файтони. А ученици причакват с букети от рози любимия си бивш даскал в Хашката кория.
В деня на венчавката на Стефка и Антон тези ученици пак поднасят на новобрачнвата двойка венци и букети – направо в квартирата им в „Кулата“.
Няма да порярвате обаче какво се случва впоследствие с тези гимназисти – учителският съвет намаля с по една единица поведението им!
Семейство Страшимирови прекарва медения си месец именно в Казанлък, както отбелязва Каменаров: „през май, когато розите цъфтяха и вдъхновяваха и писателя, а после до гроб пътят му бе постлан само с бодли“!
И наистина той зарязва даскалуването и се включва в четата на Яне Сандански. После участва като редник в Балканската война, а през Междусъюзническата и Първата световна война отново е на фронта – този път като военен кореспондент... Но това вече е друга история.
