А на 21 януари 1878 г. котленци стават свидетели на два военни парада под развятото във възрожденския град Самарско знаме
Автор: Десант
Едва петдесетина котленци излязоха вчера, 21 януари, на площада в Котел, за да почетат кръглата годишнина от освобождението на някогашното възрожденско градче от турско робство, информира kotelnews.com.
Така ли е било преди 140 години, пита риторично медията?!
И отговаря: За разлика от днес на 21 януари 1878 г., преди 140 години, котленци са посрещнали с неописуема радост осъмналите в града 25-30 руски кавалеристи, които идват от Сливен, но казаците още на другия ден се връщат обратно. Котленци са разтревожени, в околните села вилнеят башибозуци. Ето защо веднага изпращат депутация в Елена и Търново да молят руското началство за войска…
Към Котел тръгват пет опълченски дружини. На 28 януари първи в града пристигат трета и четвърта опълченски дружини, начело с ген. Столетов и Самарското знаме.
В Котел отсяда и Нарвският хусарски полк, командван от полковник Александър Пушкин, син на великия руски поет Пушкин.
Със заповед на генерал Столетов за председател на градския съвет е определен Кръстю Байчев, един от най-уважаваните и авторитетни граждани на Котел. Градският съвет се грижи за лазарета, в който се лекуват ранени войници. Руските офицери са настанени в най-първите къщи на града.
Котленци са свидетели на два военни парада, станали в града под развятото Самарско знаме. Църковният парад е предвождан от музиката на Нарвския полк, звучи „Многая лета”. Начело на парада е трета дружина, в първите редици е майор Челяев.
Извива се хоро, до момите затропали руснаци, така се родила песен за това първо хоро в освободения Котел: "от как са й бузгун /война/ сторило,/ хоро не бе се правило./ сега ся хоро направи - / до всяка мома и руснак,/ а пък до ненка дур двама-/ Алекси и Николая…"
Въпреки патриархалните и строги нрави на котленци, които дори в друга махала не са давали дъщерите си, стават няколко сватби с руски войници и офицери.
Пръв поручик Живарев се оженил за котленка. Той станал от „българофоб най-ярък „българофил”. Дните на освобождението насочват по нови пътища съдбите на няколко котленски деца. Така например, поручик Кисов от трета опълченска дружина поема грижата за десетгодишния сирак Пенчо Абрашев и го изпраща да се учи в Русия. Малкото сираче, което е подавало шепички тютюн на драгуните /пехота, качена на коне/ , де с пари, де даром, става след години известният наш професор по гражданско право – професор Петър Абрашев.
Друг руски офицер, квартируващ в къщата на поп Янко Икономов, този който се е срещал с Левски и е бил председател на тайния революционен комитет в Котел, поема грижата за учението на най-малката му дъщеря Цона. Цона Икономова е първата котленка, получила образование в Русия, учителка по руски език и история в града.
Забързани, често минаваме край паметните знаци на опълченците, затова нека припомним имената на някои от тях, завещали ни здравия дух и войнските традиции на котленските родове, от които произхождат.
Георги Илиев – Гаджал войвода, почти седемдесетгодишен е от първите записали се опълченци още в Плоещ. Оттам тръгва под Самарското знаме, в състава на трета опълченска дружина. Участва във всички решителни боеве – от форсирането на Дунав, освобождаването на Търново, боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново, Садово, Тича.
В трета дружина на българското опълчение участва и котленецът Киро Стоянов – син на Неша Раковска, сестра на Раковски. Участник в легията на своя вуйчо, продължава дейността си и в четата на Панайот Хитов.
В българското опълчение участва като медик котленецът Анастас поп Петров Гранитски – съученик на Раковски.
По време на Руско-турската освободителна война Гранитски издава първия руско-български разговорник, в този момент така необходим за контактите с освободителите.
В руска войскова част, като бригаден лекар, взема участие и котленецът д-р Стойко Йорданов Гаев.
