Магистрала „Тракия" и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят "топла връзка" по линията София - Стара Загора - Бургас, край която се намират най-големите производствени зони на страната
Автор: Десант
Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малко на брой оазиси. Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено в четвъртък.
Според доклада на ИПИ, озаглавен „Икономическите центрове в България", 86% от цялото производство на страната са съсредоточени в и около 20 от по-големите градове, начело естествено със София.
Магистрала „Тракия" и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят "топла връзка" по линията София - Стара Загора - Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната. А лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването.
Столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като "засмуква" работна ръка от всички съседни общини начело с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора - една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.
Център Пловдив е вторият най-голям в страната. Той обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и сред най-бързо развиващите се. През 2015 г. продукцията на център Пловдив е отчела 39% ръст спрямо 2011 г.
В 20-те икономически центъра работят 75% от всички наети в икономиката, сочат данните за 2015 г. В същото време в тях живеят 62% от населението, посочват още икономистите.
Сериозна причина за дебалансираното икономическо развитие е липсата на финансова самостоятелност на общините. Те са зависими от централния бюджет, който определя "порциите". Това "връзва" ръцете на местните власти да прилагат различни стимули и да привличат инвеститори, които да създават производства и работни места, така че местните хора да не търсят препитание в чужбина.
