Светецът е смятан за господар на зимните вихрушки, снегове и студовете. Вижте как да го умилостивим
Автор: Десант
На 18 януари православната църква чества паметта на св. Атанасий Велики – богослов и духовник, патриарх на Александрия (328-373 г.). Той е един от най-видните радетели за чистотата на вярата и се смята за първия разпространител на монашеството в Стария континент. Неслучайно е почитан като светец от всички християни – и от православните, и от римокатолиците и дори от поклонниците на древноизточните църкви.
Денят, известен като Зимен св. Атанас (Атанасовден), се отбелязва на датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от този му пост. Но светията се почита и на 2 май, когато е денят на неговата смърт.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова и празникът е известен и като Среди зима.
Светецът е смятан за господар на зимните вихрушки, снегове и студовете. Но той има власт и над зимното слънце. Затова днес непременно трябва да обърнем поглед, дори за миг, към небесното светило, дори да е скрито зад дебели облаци!
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас „забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.
Атанасовден се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.
Празниците на св. Антон и св. Атанас, които отбелязваме в два последователни дни, са наричани още „сладки и медени”. Някога жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по залък от тях на съседи и роднини. Това е ритуал, за който се вярвало, че предпазва от различни заболявания, защото съществува поверие, че всички болести се събират заедно на Антоновден, а от следващия ден тръгват по хората.
В миналото се вярвало, че на Атанасовден се ражда най-страшната някога болест – чумата. От страх дори само да произнасят името й, хората я наричали “леля”. Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари и на други тежки епидемични заболявания. Това никак не е случайно, като се има предвид, че ги честваме по времето на най-широкото разпространение на вирусни инфекции и грип.
За омилостивяване на чумата и другите болести някога се пекли питки, които надупчвали с вилица, за да не се „надупчат” децата от шарка.
На Атанасовден, освен това, се заколва пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка.
Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.
Имен ден празнуват хората, носещи имената: Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна и др.
