В последните години особена популярност сред почитателите на природосъобразния и здравословен начин на живот и хранене доби хималайската сол. За нейните предимства пред обикновената трапезна нейна посестрима са изписани хиляди страници в книги и в интернет.
Известно е също, че тя струва доста по-скъпо от обикновената сол. Но у нас може да се намери на доста ниски цени. И никой не се замисля как се получава такава „евтиния“ – може би защото просто ни е по джоба и затова предпочитаме да не си разваляме настроението със съмнения дали пък не е менте.
Но ако се замислим малко по-критично, бързо ще стигнем до извода, че „има нещо гнило“. Знае се, че тя се добива в Пакистан и то доста трудоемко. Скъпа е, защото е рядка и ценна. Добре, обаче как така я има вече буквално във всяка квартална бакалия. При това на ниски цени?!
През октомври 2017 г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) спря от реализация 31,40 кг хималайска сол. Веднага у нас се надигна съмнението, че инспекторите на Агенцията са засекли оцветена сол.
Наше запитване до БАБХ за повече подробности установи обаче, че в този случай „прегрешението" било, че предлагана сол не отговаряла на показателя „съдържание на калиев йодат, в количество 28-55 мг/кг“. Затова и спрените количества били пренасочени за допълнително йодиране.
От БАБХ уточняват, че приетата у нас през 2001 г. Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели, която се предлага на потребителите, употребява се в заведенията за обществено хранене и се влага в производството на хранителни продукти – ДВ бр. 11 от 2001 г. регламентира задължителното йодиране на солта с калиев йодат. Затова и нейодирана сол няма как да се намери по нашите магазини.
Друг е въпросът дали трябва да се тъпчат допълнително с йодни съединения хората, живеещи край морето, където този микроелемент циркулира в изобилие. По принцип йодният дефицит е характерен само за планинските райони. Но това наистина е друга тема.
Да се върнем към хималайската сол.
За съжаление, дали са ни пробутали менте не можем да разберем по време на покупката. Това можем да си изясним, едва след като се приберем след пазара у дома. Достатъчно е да разтворим няколко кристала сол във вода – разтворът трябва да остане чист, бистър и прозрачен; ментето ще оцвети течността с мътнорозово.
Един съвет – не бързайте с този опит. Оставете солевия разтвор да престои няколко часа, за да е по-надежден резултатът.
При истинската хималайска сол розовият оттенък се дължи на примесите от железен оксид в кристалите, докато при фалшивата – на най-различни добавени оцветители.
Още един признак, по който можем да разпознаем фалшификата – истинската хималайска сол на вкус не е много солена. Имитацията соли колкото обикновената сол.
Освен това оригиналът би трябвало да има един много специфичен аромат, докато заместителят му на нищо не мирише, освен на някой от оцветителите си. В случая все пак потребителят някъде и някога би трябвало да е помирисал истинска хималайска сол, за да направи разликата.
Външният вид на кристалите също може да ни ориентира какво сме си купили – истинските кристалчета трябва да са равномерно оцветени и почти еднакви по размер.
И накрая – обръщайте все пак внимание на етикета. Произходът на солта трябва да е от Пакистан или, в краен случай, от Индия или Непал. Всякакво друго обозначение би следвало да предизвиква съмнение.
Както изтъква шефът на Дирекция "Контрол на храните" при Централното управление на БАБХ - д-р Любомир Кулински: „Известната „Хималайска сол“, която се предлага в търговската мрежа, е каменна сол, с произход предимно от Пакистан, пакетирана от български фирми, а също и доставена от търговски фирми, която е пакетирана от производители в други държави.
Хималайската сол е получена, чрез обработка на изкопаема каменна сол от естествените хималайски солни каменни залежи, известна в целия свят с това свое „географско наименование“. Дали е фино смляна, едро смляна или на кристали, тя е характерна с това, че на цвят е розова – естествено оцветена в различни оттенъци.
В солта, каквато и да е тя според начина на добиване или според нейния произход, не е допустимо, съгласно действащото законодателство за храните, тя да се оцветява. Освен че е забранено, за влагането на оцветители в солта не налице каквато и да е необходимост" – категоричен е д-р Кулински.
