Растителната защита у нас тръгва от... чумата по лозята


Растителната защита у нас тръгва от... чумата по лозята
17 Януари 2018, Сряда


Какво представлява тази болест, която предизвиква най-голямата драма в световното лозарство

Автор: Десант

Вчера, 16 януари, празнуваха българските растителнозащитници.

Празничната дата е избрана не случайно, тъй като преди 122 години в този ден е издаден указ на княз Фердинанд І, с който се утвърждава Законът за мерките против филоксерната зараза (чума по лозята) и за възобновяването на опустошените от нея лозя, обнородван в Държавен вестник, брой 50 от 4 март 1896 г., с който се поставя началото на растителната защита като част от селскостопанската наука.

Като професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита, 16 януари е  обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г. 

Болестта, станала причина да се стигне до избирането на конкретната дата, на която да празнуват „лекарите на растенията" у нас, се предизвиква от едно съвсем дребно насекомо, което обаче води до най-голямата икономическа загуба в историята на ентомологията в Европа.

Малкият „нашественик" е родом от югозападните части на Северна Америка. На Стария континент се промъква през 1963 г. чрез вкоренени лози, които са внесени за обогатяване на лозовите сортименти и ботаническите градини. По това време никой не подозира каква голяма опасност представлява за световното лозарство този неприятел. „Засечен"е  едновременно във Франция и Англия, а през 1894 г. вече се среща и в България - най-напред в северозападната й част.

За кратко време той плъзва из основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. Негова жертва стават всички стари неприсадени лози, с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви.

Филоксерата поврежда единствено лозата, като не "посяга" на нито едно друго растение. Напада както американските, така и европейските лози. Има листна и коренова форма, които при храненето си инжектират ензими и предизвикват деформации в растителните тъкани.

Въшките от листната форма смучат сок от листата на американската лоза (повреждат и листата на сорта Дунав), в резултат на което тъканите се разрастват във вид на гали с големина на грахово зърно. Галите са от долната страна на листата, а от горната имат малко отворче. Често галите обхващат цялата листна петура и предизвикват силно деформиране на листата.

Както се отбелязва още в справочниците по растителна защита, въшките от кореновата форма образуват по тънките коренчета т.нар. нодозитети - надебелявания във вид на птича глава, а по дебелите корени т.нар. туберозитети - разрастване във вид на брадавици. В тези места се нарушава нормалното сокодвижение, а по-късно се развиват различни видове гнилостни микроорганизми, които разрушават корена и растението загива.

Тези повреди са добре изразени само при европейските лози, така че филоксерата е опасна само за тях. При американските лози туберозитетите са повърхностни, а нодозитите почти не се образуват, тъй като тези растения съдържат феноли, които "обезвреждат" ензимите, отделяни от въшките при смучене на сок.

С въвеждането на устойчиви американски подложки се считаше, че неприятелят е унищожен на територията на България, но през последните години у нас са регистрирани нови огнища на поява в Пловдивско, Асеновградско, Шуменско, Разградско, Хасковско, Карловско и другаде.

Пълен жизнен цикъл на лозовата филоксера съществува при американските лози, по които се развиват листна и коренова форма. По европейските лози не се развива листната форма. Но при тях се препоръчва присаждането им върху американски подложки, които са устойчиви на кореновата форма на болестта.


1 – основателки на листната форма; 2 – яйце; 3 – ларва; 4 – коренова форма – безкрила женска; 5 ларва; 6 – безкрила полова форма; 7 – възрастна крилата полова форма; 8 – гали от долната страна на лист; 9 – нападнат лист; 10 и 11 – повреди от филоксера по корени

Основен начин за борба с чумата по лозята, по-специално срещу листната форма по американските лози, е третирането на растенията с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. инсектициди. Използват се регистрираните инсектициди с активна база – фенитротион – алфа комби 51,25ЕК, есфенвалерат – суми алфа 5ЕК, хлорпирифос-етил – дурсбан 4Е, циперметрин – золон супер и хлорпирифос-метил – релдан 40ЕК. 

Провеждат се две пръскания през пролетта - първото няколко дни след началото на излюпването и второто 15-20 дни по-късно.

По-добри резултати се получават при използване на системни, проникващи или трансламинарни препарати. Като такъв е регистриран само Нуреле-Дурсбан - 0,06%.


В категории: Новини , Земеделие и скотовъдство

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки