Партията прави това, което лидерът каза, че не трябва да се прави. Изводът е ясен - ДПС е в упадък, в някаква фаза на полусвободно падане, от която скоро няма да излезе, каза вицепремиерът и лидер на НФСБ
Автор: Десант
Изключително очевидно е, че опозиционните партии не са готови да поемат властта. Това е изключително очевидно, така че не мисля, че е голямо прозрение словото на Ахмед Доган. Така вицепремиерът Валери Симеонов коментира вчера речта на почетния председател на ДПС, минути преди да излети с Цветан Цветанов за Одеса, цитиран от ПИК.
"Но все пак думите му донякъде са едно бледо доказателство, че човекът е същият, че не е подменен. Защото, когато аз чух какво друго е казал, помислих, че това е друг човек, който не е от ДПС, който не е Ахмед Доган", каза още той.
"Вече седем месеца партията неистово иска вот на недоверие, претендира за сваляне на властта, излиза т.нар Ахмед Доган, който аз не съм сигурен, че е същият и че не е подменен, и казва, че не трябва да има вот на недоверие и не трябва да се бута правителството", коментира вицепремиерът.
"Странни изводи може да си направи човек от тази реч. Освен това Ахмед Доган е склонен към логорействане, към многословие, а в случая въпросното изказване е много кратко. Това също подкрепя тезата, че не е същият човек", добави Валери Симеонов.
По думите му това, че Ахмед Доган иска Обединени патриоти да не са във властта, единствено го кара да не се съмнява толкова, че човекът е подменен.
"ДПС е изпаднала в едно особено състояние на шизофрения. Партията прави това, което лидерът каза, че не трябва да се прави. Изводът е ясен - ДПС е в упадък, в някаква фаза на полусвободно падане, от която скоро няма да излезе", категоричен е той.
Валери Симеонов беше попитан още дали не трябва да разговаря с председателят на ДПС Мустафа Карадайъ, за да разбере коя тяхна позиция е по-правилна.
"Аз да говоря с Карадайъ. Сериозно ли ме питате това?! Аз въобще не го уважавам този човек, освен това ще ми трябва и преводач, за да разговарям с него", заключи Валери Симеонов.
Не очаквам големи анти-турски ходове през 6-те месеца на българското председателство на ЕС, например поставяне въпроса за признаването на турските геноциди над арменци, българи, гърци или нещо в полза на автономия на турските кюрди, поставяне въпроса лоялен член на НАТО ли е Турция (купува оръжия от Русия, окупира Кипър и нарушава въздушното пространство на съ-членката й в НАТО Гърция) и т.н.
Интересно е албанското име на град Драч (град в Албания): Дурръс/Durrës в сравнение с италианското Дураццо./Durazzo. Латинското име е Дурракиум/Dyrrachium, не знам как би звучило на далматски език (бивш романски език).
Имаме следните думи:
латински: brachium, facia (=facies), румънски: braț, față (ръкав, лице), (изговарят се брац, фацъ), италиански braccio/brazo; faccia, тоест на румънски би трябвало да е съществувало думата Duraț/Дурац.
Тоест италианската дума изглежда да е заимствана от румънски, а не наследена от латински (може би нито заимствана от далматски). Ударението на италиански и предполагаемия румънски е същото, на гласна "а", за разлика от албанското, което е на "у". Албанското име първоначално/изконно/илирско ли е или е по-късно от латинския? Не мога да кажа обаче запазването на двойната буква "р" при албанската дума говори за това, че тя е по-стара от италианската. Интересно е и фактът че Дураццо има 2 "ц" докато диалектната форма на braccio/браччо (ръкав), тоест brazo/брацо е със само 1 "ц".
албански: rosë, kursej (патица, пестя) - румънски rață, cruța (патица, щадя) (словенски и кайкавско-хърватски raca = патица). Това са съществителни имена с неясен или албански произход. Обаче латински puteus (кладенец), албански pus, румънски puț, италиански pozzo (с 2 "ц").
Българският езиковед Владимир Георгиев (един от най-добрите специалисти по албанистика) е казал обаче че албанците не са наследили старата топонимията на Албания от илирите, нито по-късната латинска такава а са я заимствали. Други езиковеди твърдят обратното. Както и да е италианското име на Драч изглежда да е взет от румънски език, ако не е от далматски, тоест румънците и албанците са живели заедно в или близо до Драч през далечното минало.
1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the ancient toponyms of Latin origin in this region.
2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin, i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria.
Също така албанското влияние в далматски език е минимален (не само далматското в албанския) а и далматският език не е бил част от Балканския Езиков Съюз, където влизат само албанският, румънския, българския, аромунския, в по-малка степен новогръцкия, и още в по-малка степен сръбския. Сръбски език има изключително малко елементи от БЕС, също като далматския (само "сръбските" преходни торлашки говори, всъщност български говори влизат в БЕС). Заключението е че албански език е тракийски а не илирийски. Дали той е дако-мизийски (дако-гето-мизийски), или южнотракийски няма значение.
