Спомен за българите, населявали Лозенград


Спомен за българите, населявали Лозенград
18 Декември 2017, Понеделник


Етнографската експозиция ще бъде открита на 20 декември в Лозенград ( Къркларели), Турция

Автор: Силвия Горанова

На 20 декември в град Лозенград (Къркларели), Турция,  ще бъде открита етнографска изложба: „Из бита на лозенградските българи”. Тя е осъществена по покана на Община Къркларели със специалното съдействие на Генералното консулство на България в Одрин и с финансовата подкрепа на Министерството на културата, съобщават от Националния исторически музей.

Експозицията е част от международен проект, обединен в Къща-музей на етносите в града, и представящ изложби от Турция, България, Гърция и Черна гора.

Целта на изложбата е да покаже елементи от живота на българите, населяващи Лозенградския вилает до края на Турската война за независимост (1919-1923 г.).

Един от основните акценти е облеклото на българското население от региона. Традиционната женска носия е от сукманен тип, а мъжката - от чернодрешен. Всички костюми са притежание на български преселници от Източна Тракия и на техни наследници.



Основният поминък на населението от този край до началото на XX в. е било лозарството , което дава и българското име на града. Лозарството се е развивано навсякъде, където е имало благоприятни условия за това. Винарството е процъфтявало из целия регион. Тук са се произвеждали вино и ракия, съхранявани в дървени бъчви, а за консумация алкохолът е бил пренасян в дървени бъклици, павури, в глинени плоски, стомни и крондири, показани в експозицията.

Дървообработващите занаяти са били сред основните, практикувани от тамошното население. Много добре развито е било и бакърджийството (медникарството), и тези занаяти са представени чрез експонати от втората половина на XIX в.

Специален акцент в изложбата са накитите и украшенията, носени от жените през този период. Накитите са задължителен елемент от традиционния костюм на българката. Начинът на изработка и употребата им показват социален статус, маркират обичаи и обреди на преход - женитба, раждане; предпазват хората от зли сили.

Във витрина с вътрешно осветление са експонирани пафти, тепелъци и други накити за глава -  прочелници, обеци, висулки, подбрадници, както и огърлици, гривни и пръстени.

Лозенград е потурчен от Османската империя през 1363 г., по време на управлението на султан Мурад I. Византийското име на града - “Четиридесет църкви“, което на османотурски е преведено като Kırk Kilise, е запазено до 1924 г., когато е променено на Къркларели (Kırklareli)  – „Мястото на 40-те“.

Българското име - Лозенград, е засвидетелствано най-рано през XVI в., като до края на XIX в. градът е населен предимно от българи, гърци, турци и от малки компактни групи от евреи и арменци.

Българското население в Лозенград и региона живее до началото на XX в. в мултиетнична среда, в която успешно съжителстват и си взаимодействат различни по етнос и религия общности. Чрез своето присъствие в продължение на няколко века там, българите оказват сериозно стопанско и икономическо влияние в целия регион, оставяйки своя отпечатък върху историята и културата на Източна Тракия.

В изложбата са включени експонати от колекции на НИМ, както и от колекции, собственост на ОКИ „Музеен свят” -  Созопол, Тракийско дружество „Яни Попов” - Созопол, и Общински исторически музей (ОИM ) Ивайловград, съобщава директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.


В категории: Новини , Традиции , Бит и култура

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки