Преди години прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства, че той е извършил убийството, за което е обвинен. Но въпреки това е осъден
Автор: Десант
Делтапланеристът от Кърджали Стайко Иванов излежава 8-годишна присъда за убийство на македонски гражданин, което твърди, че не е извършил.
Той е отслабнал с около 30 килограма зад дебелите стени на затвора за рецидивисти в Пазарджик. Човекът птица, както наричат делтапланериста, приема едва по литър прясно мляко, майонеза и други скромни продукти за седмица, разкриват пред 24rodopi.com приятели на кърджалиеца.
Именно те стартираха подписка с искане за възобновяване на делото срещу него. Стотици се подписаха в защита на мъжа, а парафите са били предадени ведно с молба за помилване до администрацията на президента. Те са постъпили на 4 юли, месец след като Стайко започна гладната стачка.
Всичко започва на 11 май 1997 г., когато въжът се връща на автостоп от Пловдивския панаир, където гледа летателни машини. Тогава той е на 31 години, но вече е обучил много хора да летят. Спира му македонски микробус, пътуващ за Турция. По-късно шофьорът качва и втори пътник в микробуса, също македонец.
„На детелината за Хасково исках да сляза. В тоя момент човекът отзад каза: „Карайте, недейте спира“. Обърнах се – държеше оръжие. Не мога да го опиша, не знаеш какво става. Може би около 300 метра след това проехтя изстрел. В момента, в който видях, че шофьорът клюма, хванах волана и го завъртях на една страна. Това е, което помня“, разказва Иванов пред bTV това лято, когато започна гладната си стачка.
Първоначално полицията разследва инцидента като катастрофа. А човекът, за когото Иванов твърди, че е стрелял, изчезва мистериозно. И никой не го и търси. Междувременно на петия ден Стайко Иванов е привлечен като обвиняем за убийство. Оръжие така и не е открито. Не е установен и мотив.
През декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства. През 2006 г. кърджалиецът завежда дело срещу държавата за 18 хил. лева за това, че седем месеца е бил държан зад решетките без доказателства, където се разболява.
Но изведнъж отново се оказва обвиняем и в крайна сметка е осъден на 8 години затвор от Хасковския окръжен съд. Делото е разглеждано повече от 14 години, като многократно е връщано с указания на Върховния касационен съд за изясняване на съществени противоречия както на вещите лица, така и на разпитаните свидетели. Те така и обаче не са изяснени.
След едно от заседанията Стайко успява да избяга, по думите му – накъдето му видели очите в буквалния смисъл на думата. Години наред той е един от най-издирваните българи от Интерпол. Укрива се в различни страни - Италия, Черна гора, Франция, докато накрая е заловен в Беларус и екстрадиран у нас, където попада зад решетките.
„Няма мотиви за убийството, няма открито оръжие, нито гилза. Искаме прокуратурата да възобнови случая, а след отказа на Окръжна прокуратура в Хасково, това можеше да стори главният прокурор”, заявява адвокатът на Стайко - Пламен Димитров. Но отговор от главния прокурор няма.
