След Бистришките баби, мартеницата и пернишката Сурва, и българското читалище влезе в ЮНЕСКО


След Бистришките баби, мартеницата и пернишката Сурва, и българското читалище влезе в ЮНЕСКО
09 Декември 2017, Събота


Номинацията е била утвърдена на приключващата днес в Южна Корея последна за 2017 г. сесия на Междуправителствения комитет на

Автор: Десант

Нямащата световен аналог българска културна институция народно читалище влезе в листата на ЮНЕСКО, съобщи фолклористът и публицист Димитър Тренчев. Той уточни, че номинацията на българското читалище е била утвърдена на приключващата днес в Южна Корея последна за 2017 г. сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО.

„Националните културни експерти все още не са приключили сесията си и новината още не е отразена на сайта на ЮНЕСКО, но пак там, според така наречения „регистър на добрите практики“ нашето читалище вече е част от световната културна съкровищница“, емоционално отбеляза наблюдателният български фолклорист.

Освен делото на предшествениците и съвременните културни достижения на тружениците от над 3500 читалища Тренчев не пропусна да отбележи и днешния конкретен принос за световното признание.

„То е на две българки, които изведоха поантата на световното признание. Първата е експертът от българското Министерство на културата д-р Силва Налбантян-Хачерян, която подготви безупречното номинационно досие на българското читалище, представяйки същността му на културно явление без аналог в света и дейността му на институция със завидно минало и перспективно бъдеще. Втората е доскорощният генерален секретар на ЮНЕСКО проф. Ирина Бокова, която базирайки се на официалните си правомощия и неофициалните си контакти постигна всичко, каквото можа за България – не като административен лобизъм, а като диалогичен патриотизъм“, отбеляза заслугите на българските експерти Тренчев.

В заключение, некриещият пристрастията си към вечното духовно средище фолклорист, който продължава да е член на читалището в родното си петричко село Коларово, припомни, че под егидата на ЮНЕСКО са вече редица други вечни български символи.

„Като нестинарският мост между небето и земята, вселенските гласове на Бистришките баби, маскарадната магия на пернишката Сурва и „червено-бялата нишка на живота“ - мартеницата“, припомни Тренчев.


В категории: Новини , Традиции , Културен Десант , Духовни средища

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки