Германците заплашвали родопските миньори, че ако не си изядат храната в стола, ще бъдат уволнени


Германците заплашвали родопските миньори, че ако не си изядат храната в стола, ще бъдат уволнени
Миньорски стол. Снимка: сп. „Сигнал", 1943 г.
07 Декември 2017, Четвъртък


Вижте защо се стигнало до тази мярка

Автор: Дина Харизанова

За предишния режим в нашата страна бе важно да внуши, че огромното предприятие за добив и експлоатация на оловно-цинкови руди в Източните Родопи - Горубсо, е плод на българо-съветската дружба.

Всъщност, първата модерна родопска мина започва работа още през 1928 г., вярно – с наш, български капитал, но не и социалистически.

Историята припомня поредица от публикации в октомврийските броеве на  „Златоградски вестник“ от тази година.

Авторът – Димитър Събев, припомня как е поставено началото. „Пътувайки из Родопите, писателят Антон Страшимиров попада в затънтеното село Боево. Докато разговарял със селските старейшини, те му показали късчета блестящи минерали. Част от богат оловно-цинков пласт се подавал като козирка на пещера, в която местните при лошо време подслонявали добитъка си.

Връщайки се в София, Страшимиров дал камъчетата на добрия си приятел инж. Иван Савов. Минният инженер възкликнал: „Това е голямо богатство, особено ако запасите са промишлени!” – пише Събев.

Въпросният инженер продава големия си чифлик в Северна България, основава МАД „Родопски метал” и започва добив и флотация на оловно-цинкови руди. Концесията си кръщава „Страшимир” - в чест на писателя. 

В средата на 30-те години на миналия век са положени значителни усилия, за да се докаже, че родопските концесии разполагат с промишлени запаси. Към тях проявяват жив интерес германците, които в един момент сключват договор за разработването им. Германия продава на България собствените си минни машини и получава насреща десетки хиляди тона олово и цинк.


„Сигнал” от 1943 г. описва рудника като „Едно модерно минно предприятие в България”

Според ръкописна бележка, запазена в Държавния архив, в рудниците и в обогатителната фабрика в Кърджали към началото на 1941 г. работят 963 души, от които само 54 са чиновници.

В непубликуваните си спомени за началото на родопското рударство Симеон Беловеждов споменава един любопитен факт от онова време. Германският технически ръководител издал разпореждане, че миньор, който не си изяжда храната в стола, се предупреждава... с уволнение!

Не че родопчаните били злояди. Но вместо да си изяждат манджите, те предпочитали да ги носят на децата вкъщи.

Германците обаче се нуждаели от силни, тоест добре нахранени работници, и тази саможертва не ги устройвала. „Работниците, които не ползвали столова, преживявали с „малко царевичен хляб и едно лимонадено шише със силно разреден айран от козе мляко“, отбелязва Беловеждов и допълва многозначително: „В района на мините има много зайци и костенурки“.

А това навежда на мисълта, че менюто на някогашните рудничари най-вероятно е включвало ястия именно от тези животни като например култовата супа от костенурки...


Мина „Бориева” през 1943 г. Картината е окачена в кабинета на директора на Горубсо – Мадан


В категории: История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки