Становището е във връзка със съдебните искове, предявени от мюсюлмански сдружения и настоятелства на джамии срещу един от трите официални региона на кралство Белгия - Фламандския
Автор: Десант
Мюсюлманският празник на жертвоприношението се чества всяка година в продължение на три дни. Практикуващите мюсюлмани считат за свой религиозен дълг да заколят животно, като част от месото след това се консумира от семейството, а друга част се раздава на лица в нужда, съседи и роднини.
От 1998 г. белгийската правна уредба предвижда, че клане на животни за религиозен обред може да се извършва само в одобрени или временни кланици. За целта компетентният министър одобрява всяка година временни кланични предприятия, които заедно с одобрените кланици дават възможност за обредни кланета по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, като по този начин се преодолява липсата на капацитет, свързана с нарасналото търсене през този период.
През 2014 г. министърът на Фламандския регион, в чийто ресор е хуманното отношение към животните, обявява, че вече няма да издава одобрения за временни кланични пунктове, поради това че подобни одобрения биха били издавани в противоречие с европейското законодателство, по-специално с разпоредбите на Регламента на Европейския съюз относно защитата на животните по време на умъртвяване.
Вследствие на това от 2015 г. всички кланета на животни без зашеметяване, включително и такива по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, трябва да се извършват само в одобрените кланици.
Именно в този контекст през 2016 г. различни мюсюлмански сдружения и настоятелства на джамии предявяват съдебни искове срещу Фламандския регион. По-специално те оспорват
валидността на някои разпоредби на въпросния регламент на ЕС от гледна точка на
свободата на религия.
.
Първоинстанционният съд в Брюксел, пред който са подадени жалбите, решава да постави въпроса пред Европейския съд по правата на човека, тъй като изразява становище, че задължението да се извършва обредно клане без зашеметяване само в одобрени кланици би могло да бъде пречка за много практикуващи мюсюлмани да изпълнят религиозния си дълг. Това можело да доведе до необосновано ограничение на упражняването на тяхната свобода на религия.
В представеното си днес (30 ноември) заключение генералният адвокат Нилс Вал преценява, че нито
едно от обстоятелствата, изтъкнати по настоящото дело, не е от такова естество, че да засегне
валидността на регламента на Съюза за защитата на животните.
Според него правилото, че по принцип клане на животни може да се извършва само в одобрени кланици, е напълно неутрално правило, което се прилага независимо от обстоятелствата и избрания вид клане.
Адвокатът смята, че проблематиката, поставена пред Европейския съд, е свързана по-скоро с
трудности от конюнктурно естество във връзка с капацитета на кланиците в някои географски райони по повод на мюсюлманския празник на жертвоприношението — и в крайна сметка, с разходите, които трябва да бъдат направени за съобразяване с религиозни предписания — отколкото сизискванията, произтичащи от правната уредба на ЕС.
Всъщност с тази правна уредба се осигурява баланс между, от една страна, правото на свобода на религия, и от друга страна, изискванията, произтичащи по-специално от защитата на човешкото здраве, от закрилата и хуманното отношение към животните и от гарантирането на безопасността на храните.
Генералният адвокат подчертава, че не е задача на Съда да се произнася по въпроса дали извършването на зашеметяване на животните действително е забранено от мюсюлманската
религия. Съдът не следва да се произнася относно ортодоксалността или хетеродоксалността на някои религиозни максими или предписания.
Той е категоричен, че изискването всички кланични предприятия да бъдат одобрени и да отговарят на условията, предвидени в европейското законодателство, е напълно неутрално и се отнася за всички лица, участващи в организирането на клане. А законодателство, което се прилага неутрално, без никаква връзка с религиозните убеждения, не може по принцип да се разглежда като ограничение на упражняването на свободата на религия.
