Първото публично развенчаване на Тодор Живков


Първото публично развенчаване на Тодор Живков
17 Ноември 2017, Петък


Вижте какви изказвания правят легендарният партизански командир Славчо Трънски и Любомир Левчев срещу Първия на XI-та сесия на IX Народно събрание на 17 ноември 1989 г.

Автор: Борислав Гърдев

На прочутия пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен като лидер на управляващата партия, но формално остава държавен глава.

Пропускът на превратаджите около Андрей Луканов и Петър Младенов трябва бързо да бъде отстранен, докато не е станало късно и не са възникнали непредвидени проблеми.
Свиква се XI сесия на IX ОНС на 17 ноември 1989 г. Като никога тя се предава пряко по националната телевизия.

Председателят Станко Тодоров прочита предложение от парламентарните групи на БКП и БЗНС „за освобождаване от длъжност на председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков”, без последният да си е подал оставката.

Това е очакван ход. Но за да бъде операцията успешно и ефектно осъществена на трибуната излиза ген. – полковник Славчо Трънски. Не помня друг път да е вземал думата в парлманета, но тогава наистина се представи на завидна висота.


Славчо Трънски

Изказването му е изпълнено с горчива ирония и сарказъм и напомня памфлет. В него легендарният партизански командир развенчава  Живков за безпочвената му амбиция да построи две Българии, за издигането на бездарния му син Владимир Живков като завеждащ отдел „Култура” на ЦК на БКП и за развитието на научната му кариера в сферата на правото!

Подробно генералът припомня одисеята със знаменития паметник на Живков в Правец, който е открит за рождения ден на диктатора през 1981 г. и разрушен тихомълком пет години по – късно, уж поради скромност, а всъщност защото Първият  не го харесва.

Неизбежно Трънски стига и до легендарната творческа плодовитост на Тодор Живков с неговите „Избрани произведения”, редактирани и печатани под личното наблюдение на втория човек в партията Милко Балев – „Погледнете колко са трудовете му, те дори не могат да се преброят.Какво са Достоевски, Балзак или Вазов при световноизвестния „писател” Тодор Живков? Жалко е, че негвит послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите.Това е голям пропуск.”

Интригата срещу Левчев е осъществена от Павел Матев, мъчещ се постфакум да се изкара борец срещу живковизма, но предизвиква бързата реакция на намиращия се в залата писател и депутат Любомир Левчев, който веднага прави не по-малко интересно и знаменателно изказване –„заседанието на Народното събрание е много по-важно от личните защити или нападки  и искам да кажа, че гласувах на пленумите  (на ЦК на БКП, б.а.)  по съвест, вероятно за разлика от Славчо Трънски, който досега сигурно  не е гласувал по съвест. Аз го мислех за национален герой...

Днес искам да кажа на другаря Славчо Трънски, че няма да заменя своето мнение с неговото...

Заявявам, че не се отказвам от нито един ред от своите книги. Няма такъв ред! Има много такива редове, но редове, от които по политически или други причини да се откажа – нямам.”

Изплашеният от неочаквано възникналия  сканадал Станко Тодоров подсеща Левчев, че му е изтекло времето.

На заседанието на парламента Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет на НРБ. Така той всъщност съвместява двата поста, които преди това е заемал Живков.



Коментирайки пред осиновения от „ вожда и учителя на българския народ” Георги Димитров син Бойко възникналият конфуз новият генсек се оправдава йезуитски :  „Бойко, разбирам те и мисля като теб.Но и ти ме разбери.Ние не може да се злепоставяме пред другаря Горбачов.”

Спомням си, че него ден героите от 10 ноември Добри Джуров и Петър Младенов за пръв и последен път направиха открит и триумфален тур през центъра на София, аплодирани от хилядна тълпа.

На следващия ден – 18 ноември се проведе първият грандиозен митинг на опозицията в България пред храм – паметника „Св. Александър Невски”.

Всички все още бяхме щастливи и очаквахме чудеса от новите властници.

До първия челен сблъсък  на 14 декември с управляващите и издигането на лозунгите „Долу БКП” и „Смърт на комунистите” с искане за  премахването на чл.1 от Конституцията за ръководната роля на партията оставаше по – малко от месец.

Тогава обаче президентът ( председателят) на републиката Младенов  си изпусна нервите пед камерата на Евгений Михайлов, произнасяйки пред ген.Добри Джуров  знаменитата реплика –„По – добре е танковете да дойдат!”, което пък доведе до принудителната му оставка на 6 юли 1990 г.

Но това е вече друга история...


В категории: История , Добри Вести , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки