Бургаска област е на трето място в страната по концентрация на музейните институции след водещите София и Пловдив. От общо 184 музея в страната 12 са в Бургаско, към които може да се добави ползващият се с по-особен статут Център за подводна археология плюс една частна колекция – Музеят за котвата в Ахтопол. Именно в това южно морско градче днес се състоя кръгла маса на тема „Музеите в Бургаска област – възможности и перспективи”, организирана по инициатива на Сдружение „Черноморска Странджа” и проведена под патронажа на областния управител Вълчо Чолаков.
Представителите на музеите от почти всички общини на територията на областта и на Министерството на културата дискутираха постиженията и перспективите в развитието на музейното дело в този край на България, както и проблемите, които стоят пред музейните специалисти.
Един от основните акценти на форума бе поставен върху ролята на музеите за развитието на културния туризъм в региона. В тази връзка бяха посочени различни примери за това какви допълнителни усилия се полагат за привличане на посетители.
В Музея на солта в Поморие например под надслов „Между бялото и черното злато“, покрай наблюденията на извличането на сол от морската вода по автенична древна анхиалска технология, на туристите се предлагат и апликации с целебната кал от Поморийското езеро. Те също така имат възможност да наблюдават богатото биоразнообразие на този воден басейн.
В Малко Търново пък се предлагат пакети за посещение на музея плюс изминаване на различни културно-исторически и поклоннически маршрути, както и възстновки на различни автентични местни обичаи като нестинарството, белия кукер, празнуване на Еньовден и пр.
Особен интерес по време на форума предизвика презентацията директора на Центъра по подводна археология д-р Калин Димитров за станалите хит на тазгодишния археологически сезон подводни проучвания в залива край устието на река Ропотамо и в южната акватория на Несебър.
Край Несебър например извършената от екипа батиметрия локализира част от потънали крепостни стени. Потвърдено е и съществуването на древно пристанище пред устието на Ропотамо, като намерените находки показват една много дълга хронология на експлоатация в продължение на много векове.
Но още по-сензационни са резултатите от дълбоководната фаза на проучванията, осъществена в рамките на програмата „Black sea map", при която са документирани множество корабокрушения. Данните от фотограметрията показват, че средната им честота е повече от едно на всеки 5 квадратни километра.
Най-старият потънал морски съд, чиито останки успява да заснеме експедицията, е древен гребно-ветроходен гръцки кораб от V в. пр. Хр., който е изцяло „консервиран“ под тоновете вода на дълбочина 1700 м. Той е идентичен с кораба на Одисей, изобразен върху антична ваза в сцена, представяща как митичният омиров герой минава покрай изкусителните сирени.
На 1400 м под повърхността лежат останките и на круширалия кораб на италианските морски републики, който пък екипът на подводните проучвания е нарекъм „корабът на Марко Поло“. Открити са и още много потънали морски съдове от древността, та чак до XIX в., на които са направени триизмерно принтирани възстановки.
Както казва проф. Джонатан Адамс от университета в Саутхемптън: „Черно море е най-големият подводен музей в света“. Затова и от Центъра за подводна археология имат идея техните открития вбъдеще да се представят в нарочен музей за Черно море, който примерно би могъл да се изгради на созополскя остров Свети Кирик, каквито намерения съществуват от доста отдавна.
По време на кръглата маса обаче не бяха спестени и проблемите. Бе обърнато внимание, че неизяснената собственост на някои от обектите на културно-историческото наследство в региона съществено затруднява тяхното поддържане и експлоатация – като крепостта Урдовиза, тракийското светилище Мишкова нива, некрополът на древна Аполония Понтика край Созопол и др.
Единодушно бе констатирано, и че музеите се задъхват от липсата на достатъчно квалифицирани кадри. Присъстващите археолози също споделиха, че имат трудности с намирането на работна ръка за теренните проучвания.
Като цяло форумът показа, че музеите в Бургаска област работят много добре. А събирането на едно място на много от техните ръководители допринесе за ползотворна обмяна на мнения и идеи, както и за търсене на решения за преодоляване на проблемите.
