На 6 ноември се навършват 5 години от неговата кончина
Автор: Десант
За разлика от други комунистически страни, в България по времето на социализма Православната църква се радва на уважение, макар да е признавана само нейната културна и просветна роля в историята, но не и нейната духовна и спасителна същност.
Това изтъкват от Светия синод, припомняйки в тази връзка заслугите на патриарх Максим, от чиято смърт на 6 ноември се навършват пет ходини.
През 1968 г., още като Ловчански митрополит, той съдейства за връщането на монасите в Рилския манастир (няколко години преди това обителта е превърната в “музей”, а монасите принудени да я напуснат). Освен това, именно патриарх Максим съхранява от разрушение миньорската църква “Св. Йоан Рилски” в центъра на Перник.
С твърдата си позиция той не допуска Църквата да бъде въвлечена в т. нар. “възродителен процес” през 80-те години на ХХ в.
През 1989 г., когато комунистическият монопол върху властта рухва и “нежните революции” в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в Църквата, като използват антикомунистическа реторика.
Така в началото на 90-те години в Българската православна църква се извършва опит за преврат. Създава се църковен разкол на политическа основа, подкрепен от тогавашната гражданска власт. Учредява се т. нар. “нов Синод”, поставя се “алтернативен патриарх”, издават се уволнителни разпоредби за архиереи и за Българския патриарх. Завзети са с щурм сградата на Светия синод и множество столични храмове. За кратко време е окупирана и сградата на Софийската св. Митрополия.
Атаките на разколниците са съсредоточени лично срещу патриарх Максим. Той бива оскърбяван по всякакъв начин. Въпреки това не отвръща на хулите, не изрича нито една лоша дума срещу никого, запазва своето достолепие и достолепието на Църквата.
По този повод Доростолският митрополит Иларион отбелязва: “В усилията да се възстанови единството на Майката Църква, патриарх Максим прояви необикновено търпение, отеческа любов и молитвена надежда да се върнат самоволно отдалечилите се, за радост на целия български народ и съгласно молитвените слова на Господ Иисус Христос към Бог Отец на Тайната вечеря: “Да бъдат всички едно” (Йоан. 17:21).”
През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви. Всички те единодушно препотвърждават несъмнената каноничност на ръководството на Българската православна църква начело с Негово Светейшество патриарх Максим. С това разколът е обявен за окончателно приключен. Това е най-скъпият подарък за слава Божия на патриарх Максим за неговия 90-годишен юбилей: една утвърдена в единството си Българска Църква.
На 6 ноември 2012 г. Негово светейшество си отива от този свят на 98 години.
