На 2 ноември преди 132 години започва Сръбско-българската война
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Анастас Бендерев е роден е на 25 март 1859 г. в Горна Оряховица. Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1876 г. и става учител в търновското село Самоводене. Впоследствие е назначен за учител в родния си град.
Взема активно участие в Априлското въстание през 1876 г. и воюва срещу турците в четата на войводата Георги Измирлиев. След разгрома на въстанието заминава за Сърбия и през лятото на 1876 г. се записва в доброволческата чета на войводата Тодор Велков, с която участва в Сръбско-турската война.
През Руско-турската война 1877-1878 г. заминава за руския град Николаев, където продължава образоването си в местната гимназия. След Освобождението се завръща в България и се записва във Военно училище в София. Завършва с отличие първия му випуск през 1879 г.
Като млад офицер служи в 3-та пеша батарея и е назначен за флигел адютант на княз Александър Батенберг. По-късно става адютант на военния министър и командир на специална гранична рота в Кюстендилско. През пролетта на 1880 г. е назначен на служба в 6-та пеша батарея.
От есента на 1880 до 1883 г. учи в Николаевската Генералщабна академия в Санкт Петербург. Като слушател в академията кара войскови стаж в 7-ма конна дивизия и в 1-ви хусарски Сумски полк на руската армия.
След завършване на академията е назначен в 2-ри конен полк и отново е привлечен в конвоя на княза. През 1884 г. заминава за Русия , където изкарва двегодишния курс на обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург. По-късно, вече в България, служи в 1-ви конен полк. През месец октомври 1885 г. е назначен за началник на Военното училище.
След обявяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г., сръбският крал Милан подтикван от Австро-унгарската империя нахлува с войските си в България, с мотива, че е нарушено статуквото на Балканите, продиктувано от Берлинския договор.
Ротмистър Анастас Бендерев взема активно участие в бойните действия. Той командва десния фланг на българската войска в генералното сражение при Сливница се проявява като храбър и талантлив войсководец. Сръбското Главно командване начело с крал Милан решава на 5 ноември да атакува Сливнишката позиция, като обхване северния й фланг със своята Кавалерийска бригада.
За да осуети този опит на противника, ротмистър Анастас Бендерев предприема удар в пред -позиционното пространство. Той успява да завзема със своите бойци връх Мека црев, като отхвърля батальоните на Дунавската дивизия и Кавалерийската бригада.
На 6 ноември частите на Бендерев отново си връщат контрола над връх Мека црев, който са оставили предния ден. На 7 ноември дружините на ротмистър Бендерев под прикритието на българската артилерия преминават в настъпление срещу сръбската позиция на връх Три уши.
Макар разстоянието до неприятеля да е 600-700 крачки, дружините се хвърлят на нож с вик "Ура!" Обладани от ужас пред тая почти варварска ярост на атаката, сърбите напускат окопите и се разбягват, без да дочакат схватката.
Две роти обаче са настигнати в дола на Сливнишката река. Една част от сърбите хвърлят оръжието си и се предават. Останалите се разбягват панически. Източните височини на Три уши са в български ръце. Това принуждава сръбската Дунавската дивизия да започне отстъпление към Драгоманското дефиле. Ротмистър Анастас Бендерев взема участие със своя отряд в контранастъплението на Българската армия и в сраженията при Драгоман и Пирот, където отново се проявява като герой и храбър командир.
След победоносния край на войната, е назначен за помощник главнокомандващ на войската. През юли 1886г. е назначен за член на Главния военен съд. Заради суспендирането на Търновската конституция и водената от княза антируска политика, се превръща в негов враг.
Заедно с офицерите-русофили Радко Димитриев, Атанас Узунов, Олимпий Панов и други става един от главните организатори на преврата срещу Александър Батенберг през 1886 г., довел до неговото детрониране.
След последвалия контрапреврат, организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров, за да не се пролива братска кръв, заедно с другите организатори на преврата, напуска пределите на България и оглавява Комитета на офицерите-емигранти в Букурещ.
Заради задочното си участие в избухналите бунтове на офицерите- русофили в Русе и Силистра, които са жестоко потушени, е уволнен от армията и емигрира в Русия. През 1887 г. постъпва на служба в руската армия.
През месец ноември 1895 г. е назначен в Генералния щаб на руската армия. След това заема длъжностите - старши адютант в щаба на корпус, щабен офицер за поръчения към щаба на Туркестанския военен окръг. През 1900 г. е изпратен от руското правителство на дипломатическа мисия в Китай, Персия и Бухара, с която се справя успешно.
През 1904-1905 г. участва в Руско-японската война в Далечния изток, като командир на казашки полк. Войната е загубена безславно от руското самодържавие, въпреки героизма на руските воини, заради некадърни генерали и по-слабото въоръжение.
През 1910 г. Анастас Бендерев е повишен в звание генерал майор. През 1914 г. генерал Бенедерев е назначен за генерал-квартирмайстер на Туркестанския военен окръг на руската армия. През Първата световна война 1914-1918 г. е командир на конна бригада и конна дивизия, а впоследствие началник-щаб на корпус и командир на 126-та пехотна дивизия в 12-та руска армия. В разгара на войната през 1916 г. е повишен в звание генерал лейтенант.
Взема участие в Гражданската война в Русия като командир на корпус в офицерската армия на генерал Деникин, която настъпва от юг срещу Червената армия. След разгрома на армията на генерал Деникин, е назначен за командир на корпус в армията на барон Врангел, с която воюва на Кримския полуостров срещу червеноармейските войски на Михаил Фрунзе.
През 1919 г., заедно с остатъците от разбитата белогвардейска армия, идва в България и става представител на белогвардейската армия пред българското правителство. За заслуги към българската и руската армии и за проявена храброст той е награден е с високи български и руски военни отличия всред които се открояват ордена "За храброст" - трета степен, руския орден "Св. Анна" - първа степен с мечове, руския орден "Св. Станислав"- първа степен с мечове и руския орден "Св. Владимир" - втора и трета степен с мечове.
Умира на 17 ноември 1946 г. в София, оставяйки след себе един драматичен и пълен с противоречия живот.
