Като юрист той участва активно в разработването на редица законодателни актове
Автор: Атанас Коев
Никола Генадиев е български политик и държавен деец, оставил трайна диря в новата ни история от началота на XX век до двайсетте години на столетието. Той е внук на известния велешки митрополит Генадий и син на видния български просветител от периода на нашето възраждене Иван Генадиев, а негов брат е журналистът Харитон Генадиев.
Родното място на изявения наш политик е Битоля, където той е роден на 19 ноември 1868 г. (стар стил).
Първоначално учи в родния си град, а гимназия завършва в Пловдив, тъй като семейството му се преселва там през 1876 г. Като ученик в гимназията се включва в подготовката на Съединението, а след това активно участва в самата съединистката акция на 6 септеври 1885 г.
Когато през същата година избухва Сръбско-българската война, младежът без да се замисля се записва като доброволец и заминава за фронта да защитава Родината. След края на войната се озовава в Брюксел, Белгия, където са записва да следва право. Дипломира се през 1891 г. и защитава докторат по право в белгийската столица. След като се завръща в България младият юрист работи за кратко като адвокат в Пловдив.
Още като юноша Никола Генадиев попада под силното влияние на изявените либерали Петко Каравелов и П. Р. Славейков и като техен привърженик първоначално се обявява против първия стамболовистки режим, но в началото на 90-те години на XIX век идейните му възгледи претърпяват еволюция и той става симпатизант на Стефан Самболов и неговото правителство.
През 1892 г. Генадиев влиза в редовете на Народнолибералната партия. Същевременно от 1899 г. се отдава на журналистическа дейност, като започва да издава вестник „Нов век“, ставайки негов главен редактор.
След като през 1903 г. стамболовистите отново идват на власт, македонският политик е включен в правителството на генерал Рачо Петров, оглавявайки Министерството на правосъдието. Впоследствие в периода 1904-1908 г. Генадиев е министър на земеделието и търговията в правителствата на генерал Рачо Петров, Димитър Петков, д-р Димитър Станчов и Петър Гудев.
Когато през февруари 1907 г. е убит водачът на на Народнолибералната партия – премиерът Димитър Петков, Генадиев става фактически лидер на партията, успявайки да запази нейното единство и авторитет.
По време на последвалите Балкански войни партийният лидер се записва като доброволец, давайки своя дан за националната кауза. След края им Генадиев заедно с Васил Радославов и Димитър Тончев е сред инициаторите за съставянето на коалиционния кабинет начело с д-р Радославов, в който той става външен министър в периода юли-декември 1913 г. Скоро обаче поради разногласия с премиера относно насоките на външната политика на България подава оставка.
Няколко месеца по-късно Генадиев е обвинен във финансови злоупотреби, но наскоро след това е оправдан от съда.
Постепенно македонският политик и държавник променя напълно въшнополитическата си ориентация и се обявява открито срещу политиката на Радославовото правителство, насочена към присъединяване на страната ни към Централните сили в Първата световна война.
През 1916 г. Генадиев отново е съден и осъден по процеса във връзка с т.нар. зърнена афера на Фернан дьо Клозиер, като е вкаран в затвора. При престоя си там той се сближава с водача на БЗНС-Александър Стамболийски.
След като през 1918 г. Никола Генадиев е освободен от затвора, възобновява дейността на оглавяваното от него течение в Народнолибералната партия. През 1920 г., след обединението на трите либерални партии в България се създава Националлибералната пратия, а един от нейните лидери става видният македонски политик и държавен деец.
Деветоюнският преврат предизвиква редица разногласия сред националлибералите. Недоволен от решението на партията да се включи в редовете на Демократическия сговор, Генадиев заедно с група свое съмишленици се отцепва от Националлибералната партия, като поставя началото на нова политическа формация – "Народно единство".
Скоро обаче той е запозрян в симпатии към БЗНС и по внушение на Дореца и сговористкото правителство е убит на 30 октомври 1923 г. пред дома му в столицата, от наемни убийци от ВМРО. Така загива един от изявените български лидери, заемал редица отговорни постове в страната през съдбоносни в нейното развитие години.
Освен министър в няколко правителства Никола Генадиев, многократно е избиран за народен представител в редица български парламенти (в периода 1899-1908 г. – от 10 до 13 ОНС, както и в 1911-1920 г. – от 15 до 18 ОНС), където като изявен български юрист активно участва в разработването на редица законодателни актове.
Той се изявява и като добър журналист и публицист. През 1923 г. излизат от печат неговите „Мемоари“, а след убийството му се появяват трудове му „Македония“ (1924 г.) и „Стефан Стамболов“ (1925 г.).
