Тази нощ: От небето валят звезди


Тази нощ: От небето валят звезди
Снимка: НАСА
20 Октомври 2017, Петък


Орионидите могат да се наблюдават от полунощ до разсъмване, най-добре извън градовете, далеч от градските светлини, за да се видят и най-слабите метеори

Автор: Силвия Горанова

Всяка година в периода между 2 октомври и 7 ноември нашата планета преминава през зоната на движение на Орионидите – метеорен поток, образуван от опашката на знаменитата Халеева комета.

За последен път кометата е прелетяла покрай Земята през 1986 г., но частици от опашката й влизат в земната атмосфера два пъти в годината – през май и през октомври.

Пикът на активност обикновено е на 20-21 октомври, когато броят на метеорите може да достигне 20 метеора на час.

Орионидите носят името си от съзвездие Орион, в което се намира техният радиант – малко по-високо и вляво от ярката оранжева звезда Бетелгейзе. Скоростта на метеорите е около 66 км/сек. Орионидите са бели бързи метеори със следи, но се срещат и цветни – червени, синьо-зелени, жълти и оранжеви.

Радиантът се вдига най-високо над хоризонта в часовете преди разсъмване. Този метеорен дъжд може да се наблюдава от полунощ до разсъмване, най-добре извън градовете, далеч от градските светлини, за да се видят и най-слабите метеори.

Бинокли и телескопи са безполезни при наблюдаването на метеорни потоци, тъй като ограничават полезрението до няколко градуса. Наблюдавайте ги с невъоръжено око. Само ако метеорът оставя прахова следа след себе си, е полезно да се наблюдава с бинокъл, за да се види как той се огъва и разтваря под действието на атмосферните течения.

Орионидите, както и Ета Акваридите през май, са свързани с „боклука”, оставен от шлейфа на Халеевата комета (1Р/Halley). Тя е най-известната сред периодичните комети и се връща към Слънцето на всеки 75,32 години.

Първото достоверно идентифицирано наблюдение на Халеевата комета се отнася към 240 г. пр.н.е. Като се започне от древните наблюдения, фиксирани в исторически източници от Китай и Вавилон, са отбелязани 30 появи на кометата.

Наречена е в чест на Едмънт Халей, открил периодичност в нейната поява. Мнозина са виждали тази комета с невъоръжено око при последното й приближаване през 1986 г. Сега тя се движи към външните граници на Слънчевата система. Следващото й преминаване през перихелия се очаква през 2061 г.

Орбитата на Халеевата комета е разположена далече от земната (0,07 а.е.), затова всяка година Земята, дори в датата на максимума, преминава в покрайнините на потока. Така че не може да става въпрос за звезден дъжд, може да има само малки изблици на активност, затова наблюденията се извършват няколко дни преди и след максимума, за да се даде оценка на интензивността на потока.

Променливата активност на метеорните потоци се обяснява с това, че частиците в потоците са разпределени неравномерно по елиптичната орбита, пресичаща земната.

В миналото орбитите на Земята и Халеевата комата са били по-близо една до друга. Днес орбитата на Халеевата комета постепенно се отдалечава от земната, а следователно активността на свързаните с нея метеорни потоци също ще се снижава. Но засега майските Аквариди и октомврийските Ориониди дават достатъчно метеори, което позволява те да се отнесат към големите метеорни потоци, които радват очите на наблюдателите.


В категории: Новини , Парадокси

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки