Лястовица от Финландия долетя до Бургас


Лястовица от Финландия долетя до Бургас
Снимки: Авторът
19 Септември 2017, Вторник


Край Атанасовското езеро активно протича акция по опръстеняване на прелетните птици

Автор: Диана Славчева

Тези дни в Бургас бе засечена лястовица, прелетяла от България до далечна Финландия и обратно до нашия черноморски град. Тя бе уловена от орнитолози в мрежа, опъната край Атанасовското езеро – просторна крайморска лагуна, отличаваща се с огромно разнообразие на своя птичи, растителен и животински свят.



Септември е месецът, в който се извършва най-активното опръстеняване на прелетните птици. Орнитолозите ги маркират, като поставят на краката им  пръстени с уникален идентификационен код. Кампанията по миграционния път „Виа понтика“ край Бургас в момента е в разгара си.

От началото на годината досега край лагуната са опръстенени над 4700 хвъркати. Освен от Финландия, засечени са и птици, на които пръстените са поставени в Полша.

Щом попаднат в мрежите, опитни орнитолози улавят хвъркатите и поставят на един от краката им пръстен с предварително гравиран върху него уникален идентификационен код.


Различни размери маркиращи пръстени - жълтият е за лешояди, синият - за гларуси. Черният пръстен е полски

Пръстените са с различни диаметри, подходящи съответно за различните по размер хвъркати. Най-големият например е за нанизване на краката на лешояд. В скоби ще изтъкнем, че в миналото в България са гнездили четири вида лешояда – брадат, черен, белоглав и египетски, но днес могат да се видят само белоглавият и египетският. При това, в последните години се наблюдава увеличаване на популацията на белоглавия – от 13 двойки в края на 80-те години, сега у нас вече има 75 двойки.

Освен уникалния номер, върху пръстените е изписано и името на страната ни – „България“.



Халките се пристягат с обикновени или специални опръстенителни клещи, след което птиците се пускат да отлетят. Всичко се прави така, че по никакъв начин да не им се навреди.

По събраните от опръстеняването данни, учените получават важна информация за множество аспекти от живота на птиците и проследяват в детайли техния миграционен път. От тях например може да се научи за колко време дадена птица прелетява съответното разстояние, с каква скорост лети и дори колко дълго живее. 

Лястовицата от Финландия например, която миналата година е опръстенена у нас, е летяла 87 дни, за което време е преодоляла разстояние от почти 2000 километра.

Светла Далакчиева, главен уредник на Природонаучния музей в Бургас уточнява още, че благодарение на опръстеняването може да се установят и нови видове, непознати за птичата фауна на България.

"Има и такива птици, за които мислим, че са редки за страната ни, но се оказва, че това не е така. Синегушката например почти не е наблюдавана у нас, но излиза, че тя просто има потаен начин на летене и мигриране и трудно се забелязва. Ето, че само за миналата година край Атанасовското езеро уловихме 25 екземпляра, а тази есен - само за септември са десетина".  

Обратната връзка за това къде отлитат птиците от България в интерес на истината се получава трудно. Примерно от 5000 лястовици, опръстенени у нас, в чужбина са хванати едва 2-3. Затова вече пръстените, които са слагат, в повечето случаи са цветни - така че да може да се различат дори без да се хванат птиците, ей така - само като се наблюдават с бинокъл, по цвета им става ясно от какъв вид са и къде са опръстенени. Щом халката е синя и с бели знаци по нея, то е ясно - пръстенът й е сложен в България и това е гларус.

Опръстеняването на територията на нашата страна се извършва от Българската орнитологична централа при БАН, която осигурява пръстените, събира и обработва резултатите. 


В категории: Репортажи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки