След бизнесмена Васил Василев още двама богати българи са дарили средства за операцията по спасяването на средновековните стенописи
Автор: Силвия Горанова
Появиха се нови дарители за пренасянето и реставрацията на църквата в с. Беренде (построена според някои по времето на цар Иван Асен II) в НИМ или някъде другаде. Сред тях се открояват имената на бизнесмените Стефан Шарлопов и Георги Самуилов, подкрепили също така и за възстановяването на Голямата базилика в Плиска, съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Известният български историк разяснява, че през 1204 г. цар Калоян сключва уния (от лат. – съюз, обединение) с папата, според която българската църква се подчинява на Римската курия и това продължава до 1235 г., когато на събора в град Лампсак, в Мала Азия православните църкви решават да въздигнат българската църква в ранг патриаршия. И това й става.
През своята история България има сключени три унии с римската католическа църква.
Първата е по времето на цар Борис I - от 865 г. до 870 г. Втората – след 1904 до 1936 г. И третата – от 1859 г. до наши дни, но само за една малка част от българските християни.
Днес българските униати са на много места в страната, основно в Малко Търново – с. Покрован, ивайловградско и вече по силата на икономическото разселение – в много други градове на страната.
Католиците в Раковски са друг тип вярващи. Те са българи павликияни, които през XVII век, под заплахата да бъдат потурчени, приемат да станат католици и да се поставят под покровителството на папата и на Великите сили, и това ги спасява като християни.
Утре заминават представители на различни строителни фирми, които ще направят оглед как може да стане пренасянето на храма и колко ще струва то. Даренията може да се изпращат на сметката на Голямата базилика в Плиска.
Ако останат някакви пари, те ще отидат за възстановяването на Голямата базилика в Плиска, уточни проф. Божидар Димитров.
