„Зверски опасните деца“ и зверски неподготвените педагози

Автор: Диана Славчева

Скандалното изявление на детската учителка Христина Шиндова във „Фейсбук“, че децата със специални потребности (СОП) могат да са „зверски опасни", отприщи мощна вълна от коментари както на родители на такива малчугани, така и на специалистите от образователната сфера.

Повод за изказването на Шиндова стана убийството в Бургас, за което е заподозряно 15-годишно момче, ползвало ресурсен учител. Госпожата призова да се сложи край на приобщаването на децата със СОП и да се възстановят специализираните учебни заведения (т.нар. помощни училища), в които те да бъдат въдворени.

Ще оставим настрана въпроса, че това е мнение на учителка, която работи  с деца със СОП и трябва да е наясно, че в тази категория влизат не само такива с емоционално-поведенчески разстройства, но и глухонеми, с церебрална парализа, с езиково-говорни проблеми и прочее дефицити, хронични болести, физически увреждания и пр., които по принцип не водят до агресивни „зверски опасни“ постъпки.

По-скоро това повдига проблема дали учителите са достатъчно квалифицирани да работят с такива деца. Не случайно към просветното министерство заваляха отворени писма с настояване да се повиши квалификацията на педагогическите кадри.

Калоян Дамянов от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование смята, че доста по-сериозният проблем е свързан с нагласите, с предразсъдъците и подготовката на общообразователните учители. „Факт е, че присъствието на такива ученици в класната стая създава предизвикателства – необходимо е да се промени начинът на преподаване, необходимо е да се промени организацията на работа, което разбира се, създава затруднения" - заяви той пред БНР.

В интерес на истината децата със СОП би трябвало да са грижа не само на учителите, но и на родителите, както и на цялото общество. Да се заклеймяват като „зверски опасни“ е престъпно.

Междувременно една жена с медицинско образование – Милена Коцева, си е направила труда да изрови случаите на убийства у нас, извършени от деца в последните 10 години. Е, сред тях се оказва, че няма нито едно със СОХ, а повечето са от добри семейства и с прекрасни характеристики от учителите им.

„Почти непрекъснато общувам с родители, чийто деца са отхвърлени я от детска градина, я от училище защото са различни и имат нужда от специален подход. Опитвам се да им вдъхвам кураж. Обяснявам им, че педагозите, които не желаят да се занимават с техните специални деца, са неподготвени или незаинтересовани да ги подкрепят. Винаги обаче им казвам, че има и наистина добри, разбиращи от работата си специалисти, които само трябва да бъдат открити“ - изтъква тя в страницата си във „Фейсбук“.

Проблемът не е в децата. И занапред ще има да се раждат такива, които впоследствие ще имат специални образователни потребности. Затова е по-важно да имаме добре подготвени педагози, които да им подадат ръка и да им помогнат да се интегрират както сред връстниците си, така и в обществото, което засега все още е твърде нетолерантно към хората с увреждания въобще.

Но първо трябва да престанем с лепенето на етикетите „зверски опасни“ деца! И сега има учители, които умеят да работят добре с „трудните" ученици. А това дава надежда, че с още малко усилия ще можем да продължим напред и без „помощни" училища...

Специалистите са категорични, че най-добрият мотив децата със СОП да се развиват добре е съзнанието, че успяват. Ако възрастните наоколо демонстрират доверие в тях, по-вероятно е и те самите да имат доверие в себе си. А това е важно условие да израснат като добри и „безопасни" граждани! 

В категории: Коментари