Битката асфалт срещу павета на столичния бул. "Прага" продължава


Битката асфалт срещу павета на столичния бул. "Прага" продължава
Снимка: Гражданска инициатива за запазване на гранитните павета в София
14 Август 2017, Понеделник


Министерство на културата и прокуратурата настояват паважа да бъде възстановен. Столична община иска да асфалтира

Автор: Десант

Гражданите, обединени в инициатива за запазване на гранитните павета в София, получиха отговори от Министерството на културата и прокуратурата, в които и двете институции очакват от Столична община паветата на бул. "Прага" да бъдат върнати.

В отговора на сигнала, подаден в началото на м. юли при започването на строителните дейности, от инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата посочват, че ремонтът е съгласуван от Министерството със становище от 3 юли 2017 г., в което изрично е поставено изискването: „да не се подменя съществуващата паважна настилка на бул. "Прага.” Накрая отговорът завършва със заключението, че „след полагането на тръбопроводите, паважната
настилка следва да бъде възстановена.”

Полученият отговор на Софийска градска прокуратура също потвърждава решението на Министерство на културата: „След полагането на тръбопроводите, паважната настилка следва да бъде възстановена
съгласно изискването на решението на Министерство на културата”.

Любопитното в случая е, че реконструкцията на бул. "Прага" започна на 2 юли т.г., а съгласуването от страна на Министерството на културата е предоставено чак на следващия ден - 3 юли, т.е. не е ясно с какви документи е стартирана реконструкцията и това тепърва трябва да бъде изяснявано, включително и кой носи отговорност за тези действия. 

„От друга страна, от няколкото интервюта на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова стана ясно, че тя настоява за асфалтиране, въпреки изричните решения на Прокуратурата и Министерство.

За нас е изключително странен подходът – как кметът застана на позицията за запазване на паважа на бул. "Дондуков", а реши същият този паваж да се премахва от бул. "Прага" с абсурдни доводи” – коментира Росина Станиславова от сдружение "Бели брези", което е една от организациите в
инициативата за опазване на гранитните настилки.

Припомняме, че гражданите се обърнаха официално към вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков с предложения за създаване на програми за обучение на павьори. 

Предложението е свързано с непрекъснато разпространяваните в публичното пространство твърдения, че „нямало кой да реди паваж” и затова павираните улици в София трябвало да бъдат асфалтирани. Това се говореше и за бул. "Прага", за който общината е подготвила проект за
асфалтиране, въпреки обявяването му за недвижима културна ценност със заповед на Вежди Рашидов, подпечатана от Боил Банов, който по това време бе зам.-министър.

Междувременно граждани, живущи в района на бул. "Прага" внесоха подписка с искане за запазване на паветата по булеварда до Министерството на културата.


В категории: Репортажи

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Приятел на България
15.08.2017 01:57:33
0
0
При сравняването на румънските преброявания от 1879 и 1880 г. за Северна Добруджа и на тези с непълното "преброяване" на руснака Белоцерковец много противоречия личат. Но нека първо да видим резултатие за окръзите Кюстенджа (Констанца) и Тулча, като и общите за Северна Добруджа резултати:

1879:
Кюстенджанско

румънци: 8977
българи: 6854
турци: 10 444
татари: 3595
гърци: 300
евреи: 51
арменци: 15
немци: 0? (много вероятно е нямало, поне ги е нямало като графа за Кюстеднжански окръг)
руснаци + украинци: не знам (в книгата из която изваждам тези данни не пише нищо за тях и ако се събират всичките други народности се получава общия брой, така че много вероятно е да е нямало особена графа за руснаци през 1879 г., въпреки че през 1880 има 513 руснаци в Кюстенджански окръг)
други (включително цигани): няма графа

общо: 30 236

Тулчанско

румънци: 22 200
българи: 21 861
турци: 6049
татари: 2945
руснаци ("липовани"): 10 058
украинци ("руснаци"): 6162
гърци: 2865
евреи: 1000
арменци: 788
немци: 2471
други (включително цигани) 308

общо: 76 707

източник: Statistica din România: Indicele Comunelor din Dobrogea. (Roumanie-Nomenclature générale des communes de la Dobrodja). Bucuresti (Tipografia Statului), 1879
може би да се намери и под заглавието: Statistica din România, miscarea populatiunii pe anul 1879 (1882)
Книгая е достъпна при Библиотеката на Румънската Академия. Аз не съм имал пряк достъп до нея, само чрез цитирането на данните й в други книги.

http://www.biblacad.ro/bnr/brmautori.php?aut=m&page=1400&limit=40

37979. ~ Statistica din România. Indicele comunelor la finele anului 1873. (Roumanie. Nomenclature générale des communes à la fin de l'année 1873). Bucuresci (Tipografia Statului), 1874. (26 x 18,5). 2 f., VII[-X]-314 p. (Ministeriu de Interne. Oficiu Central de Statistică) (II 137897)
37980. ~ Idem. Indicele Comunelor din Dobrogea. (Roumanie-Nomenclature générale des communes de la Dobrodja). Bucuresti (Tipografia Statului), 1879. (30,5 x 23,5). 29, XVI-XVIII p. (Ministeriu de Interne. Oficiu Central de Statistică) (III 137897)

Преброяването от 1880 г.

Кюстенджанско

румънци: 15 251
българи: 8038
турци: 11 126
татари: 23 498
руснаци ("липованци"): 513
гърци: 2121
евреи: 285
арменци: 215
други: 514

общо: 61 561

В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана, околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари (не е имало евреи или други етноси). В Кюстенджанската има само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.

Тулчанско:

румънци: 28 420
българи: 16 877
турци: 7498
татари: 5978
руснаци: 7737
украинци ("руснаци"): 4555
гърци: 1894
евреи: 1477
арменци: 293
немци: 2461
други: 216

общо: 78 110

Общо за Северна Добруджа: 1879: 106 943; 1880: 139 671 души

1. След преброяването от 1879 г. и преди онзи от 1880 г. да е имало териториално увеличение на окръг Констанца за сметка на окръг Тулча (така ли е?) защото няма друго обяснение за увеличението на кюстенджанското население с около 30 000 души и на тулчанското само с около 1500.
2. Числото на турци през 1879 г. (16 493) е много по-голям от онова на татари (6540) през същото време но през 1880 г. има 18 624 турци и 29 476 татари (дали последните са се върнали от Османската Империя - най-вече от вече автономната България но не изключително от там - или става въпрос за объркани данни при преброяването от 1879 г. не мога да кажа)
3. Няма графа украинци: само "липовани" и "руснаци", щом "липованите" са всъщност руснаци предполагам че "руснаците" са рутенци, русини, тоест украинци.
4. Населението на гр. Тулча през 1879 г.: около 3000 семейства (около 17 000 души) от които: 1000 български (значи около 6000 българи), 800 руски + украински, 600 румънски, 200 гръцки, 150 турски + татарски, 250 немски + еврейски +арменски.
В гр. Тулча имаше 183 румънци ученици, 340 българи, 205 гърци, 136 руснаци (+ украинци?), 70 евреи, 44 арменци, 24 немци и 17 турци (+татари?). Имаше само основни училища. В условия на румънската държавност възможно е да е имало изкуствено увеличение броя на румънските ученици в сравнение с този на българските, което да не отговаря на действителното съотношение между броите им (освен възможността за чистото фалшификуване, фалшиво представяне броя на българските и/или румънските ученици).
Дали имаше само около 16 000 българи в останалите градове и в селата на тулчанския окръг през 1879 г.? Твърде малко вероятно звучи.
5. Броят на румънци е много по-голям през 1880 г. отколкото през 1879 г., гърците увеличават с около четвърт, евреите с около 70%, арменците намаляват с почти 50%, русите с около 20% (от 10 058, без тези в Кюстенджанско, до 8250 - от които 513 само в Кюстенджанско), украинците с около 25%, немците останат почит същи. Така че става дума за фалшиви данни на и двете преброявания, което довежда до извода че през 1878-1879 българите са били повече от румънците (данните за 1879 г. показват разликата между румънци и българи по-малка от 2500 души, при условие че много българи напускат Северна Добруджа преди настаняването на румънските власти там през ноември 1878 г., вследствие и преди преброяването от 1879 г. (след договора в Сан Стефано и преди онзи в Берлин, след договора в Берлин до окончателното настаняване на румънските власти и после).

източник: N.P. Comnene: La Dobrogea, стр. 82, 135

Източници за по-ранно време:

Todorov, Nikolai: Society, the City and Industry in the Balkans, 15th-19th Centuries
Kemal H. Karpat: Ottoman Population, 1830-1914: Demographic and Social Characteristics
Ion Ionescu de la Brad: Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки