В най-големия някога открит меден рудник в Европа днес текат дейности по ликвидацията на екологическите последствия от рудодобива
Автор: Диана Славчева
Свързваме името на столицата на Априлското въстание – Панагюрище, най-вече с родена в него Райна Княгиня; с „излетялата“ оттук легендарна Хвърковата чета на войводата Георги Бенковски; с близката историческа местност „Оборище“, където през героичния април 1876 г. се състои първото българско Велико народно събрание...
Средногорското градче се е прославило и по цял свят с възхитителното си Панагюрско съкровище. Но в последните години то става все по-прочуто с една твърде необичайна атракция – непосредствено край него може да се видят кратерите на множество изоставени някогашни открити рудници за добив на цветни метали, запълнени днес с вода, оцветена от медните окиси в наслоената по дъното им утайка в екзотични тюркоазено синьо-зелени багри.
Някои наричат тези дупки, заобиколени като в амфитеатър от издълбаните на пластове от багерите голи хълмове, „зеленото око“, други им викат „синята лагуна“ – въпрос на въображение, местен фолклор и цветист език. Всъщност този странен ландшафт си е чисто и просто изоставен рудник... Край Панагюрище такива – с лопата да ги ринеш!
Един от тях е мина „Медет“, която се разкрива пред очите на пътуващите от Панагюрище към Златица. В интерес на истината през лятото гледката е дискретно прикрита от бухналата по короните на крайпътните дървета зеленина, но вдъхновените от необичайното зрелище обективи на фотолюбителите винаги намират подходящ ракурс между клоните, за да запечатат странния обект.
Рудникът започва да се разработва преди повече от половин век – през далечната 1964 г. С течение на годините намиращият се на това място тогава хълм бива старателно и системно издълбаван, докато се превърне в дълбока дупка, която отровната синьо-зелена вода постепенно запълва и превръща в невиждано красиво иначе езеро.
За времето си „Медет“ е най-големият открит меден рудник в Европа и третият по големина в света. Тогава, именно в Панагюрище, за първи път на планетата се предприема открит добив и обогатяване на руди със съдържание на мед под 0,4% – нещо, което по-късно става масова практика.
Архивен кадър, Снимка: „Асарел Медет" АД
Апропо, рударството в Панагюрския край се развива още от дълбока древност. А в намиращото се в него т.нар. Асарел-Медетско рудно поле, са съсредоточени най-големите запаси на медни и медно-пиритни руди в България.
През 1994 г. се слага край на дълбаенето и идва ред на процесите на рекултивация. Създадена е фирмата „Еко Медет“ ЕООД, която има за задача да изпълнява проект-програма за „ликвидация на екологическите последствия от рудодобивната и преработвателна дейност“ на рудника.
През май тази година панагюрската компания обяви процедура за избор на изпълнител, който да извърши изследване на статуса на котлована (т.е. въпросната дупка), наблюдение и контрол на свлачищните процеси и обследване на водите в своебразното езеро. В рамките на обществената поръчка, която е за около половин милион лева, ще трябва да се направи с ехолог и подводна снимка на дъното, да се вземат проби за изследване на химическия състав на водната маса и да се постави понтон.
Сателитен кадър с мина „Медет" днес, Снимка: Гугъл
В процес на изготвяне и одобряване е и инвестиционен проект за възстановяване на корекцията на река Медетска в участъка на рудник „Медет” с цел предотвратяване на потенциална опасност от преливане на води от котлована и последващо замърсяване поречието на река Тополница.
Сигурно ще минат още десетки години, докато напълно се заличат екологичните последствия от опасния рудодобив край героичното средногорско градче, където история и съвременност влизат в драматично стълкновение. Природата тук още дълго ще има да ближе раните си. А докато се излекува напълно, за зло или добро над „синята лагуна“ ще проблясват светкавиците на фотоапаратите на минаващите през района пътешественици...
