От 10 години насам единствено патриотите от НФСБ почитат паметта на невинните 37 жертви
Автор: Диана Славчева
На 28 юли се навършват 45 години от един трагичен инцидент, който дълги години тъне в забвение. На тази дата през 1972 г. автобус, натоварен с 48 пътници, пътува от Ахтопол за София. Хората се прибират от почивка, часът е малко след 19.
Независимо от късния час, жегата е неописуема. От сгорещения асфалт се е образувала гърбица на моста над река Караагач край Китен, която от 1980 г. официално вече се нарича Китенска река. Съоръжението по онова време не е обезопасено, мантинелата там е поставена няколко години по-късно.
Точно на това място автобусът отскача леко встрани, шофьорът губи контрол и превозното средство се сгромолясва от 5 метра височина в пълноводната и затлачена с кал река. При падането се преобръща. Мъже, жени и деца остават затиснати в зловещия ковчег.
Мястото на катастрофата днес
Жертвите за 37, сред тях има загинали и 14 деца, две от които са на 3 и 4 годинки. Катастрофата отнема живота на цели семейства.
Жестоката трагедия обаче потъва в плътно информационно затъмнение. Тогавашната комунистическа власт позволява на медиите да отразят „събитието“ с по две-три изречения, със заглавие „Катастрофа край Китен, има жертви“. И толкова.
Историята вади на бял свят преди 10 години покойният днес водещ в телевизия СКАТ Тодор Батилов. Благодарение на него светът научава за героизма на спасителите, които са успели да помогнат на оцелелите и дни наред са вадили от реката труповете на нелепо загиналите.
За десета поредна година членове и симпатизанти на НФСБ, както и представители на телевизия СКАТ и сайта "Десант" почетоха с минута мълчание паметта на невинните жертви на трагичното събитие и хвърлиха венци и цветя в тъмните води на река Караагач.
