В своето „Политическо верую“ той излага възгледите си като революционен демократ и прогресивен обществен деец
Автор: Атанас Коев
Иван Селимински е изявен български възрожденец, обществен деец, учен и лекар. На 21 юли се навършват 150 години от кончината на този виден участник в просветното движение, църковно-националните и революционните борби на народа ни.
Той е роден на 24 декември 1799 г. в Сливен, в семейството на богат търговец. Първоначално учи в родния си град, където завършва килийно училище. Едва 14-годишен пътува със своите родители до Йерусалим.
Гимназиално образование получава в град Кидония, Мала Азия, в тамошното гръцко училище. Там юношата се включва активно в гръцките тайни революционни организации на освободителното движение Фелики етерия, като поддържа тесни връзки с водачите на движението.
През 1823 г. Иван Селимински се установява в румънския град Брашов и за кратко е частен учител. Същевременно взема дейно участие в превръщането на града в един от първите организирани центрове на българската емиграция.
През 1825 г. сливенският възрожденец се завръща в родното си място, където основава частно училище. По това време той създава първата българска тайна революционна организация „Братство“. Тя е строго конспиративна и провежда своята дейност главно чрез еснафските сдружения и училищата в Сливен. Главната й цел е освобождението на България от османско робство чрез въоръжено въстание.
В навечерието на Руско-турската война (1828-1829 г.) „Братството“ на Селимински започва да въоръжава своите хора и да създава въоръжени отряди. След като войната избухва революционната организация подпомага в значителна степен действията на руските войски. Когато войната приключва Иван Селимински участва в специална делегация до руското главно командване, целяща да издейства права за българския народ.
Същевременно той проявява голяма гъвкавост в преговорите за българските бежанци, водещи се между Рсия и Турция. Съдейства активно и на гръцкото духовенство да подпомогне Високата порта за връщането на българските бежански маси обратно по родните им места.
Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Във връзка с това той прави всичко възможно за изпращане на наша делегация в Цариград. Въпреки положените големи усилия от негова страна, този опит завършва с неуспех.
През 1829 г. видният сливенец се преселва в Румъния, като става учител в Букурещ. Там той създава първата българска емигрантска организация. Същевременно подпомага големия брой наши бежанци да се устроят във Влашко.
В периода 1840 –1844 г. Иван Селимински следва медицина в Атина, а след като се дипломира като лекар, специализира в Сиена, Италия. По-късно той възобновява дейността на славяно-българското ученолюбиво дружество в гръцката столица. Полага основите и на 25-членна организация, призвана да се бори за българска просвета и за независима наша църква.
Селимински активно поддържа започнатото от Васил Априлов дело – в нашите училища и църкви да господства говоримия български език. Той съдейства за изпращането на български младежи на учение в Русия.
В Атина Иван Селимински написва своето „Политическо верую“, в което излага възгледите си като революционен демократ и прогресивен обществен деец. През 1843 г. участва в образуването на „Трако-славянски комитет“, обединяващ българската и сръбската емиграция в гръцката столица. Тази организация изиграва голяма роля за националното осъзнаване на редица българи в Гърция.
През 1845 г. се отправя за Париж и там с голяма група българи, подвизаващи се по това време във френската столица, обсъжда въпроса как да се помогне на народа ни след Нишкото въстание.
На следващата година участва в написването на специално заявление до турския султан Абдул Меджид, в което се искат изборни български свещенослужители и служене в църквите ни на български език. Той е един от организаторите на „Българското народно дружество“ в Букурещ, което изпълнява редица просветни задачи.
Иван Селимнски е един от главните ръководители на Българската браилска община във всичките и начинания, като участва дейно и в подготовката по създаването на Браилското книжовно дружество, предшественика на днешната Българска академия на науките (БАН).
По време на Кримската война сливенският възрожденец е сред главните организатори на български доброволчески отряди, достигащи до 2000 души. Той е сред основателите на Букурещкия български комитет, който осъществява връзка с руското главно командване по време на войната по въпросите, отнасящи се до България.
Иван Селимински активно участва в църковно-националните борби на българския народ, както и в просветното движение. Като изявен българин той е изпратен на тържествата във Велеград, Чехия, по повод 1000-годишнината от създаването на славянската азбука. Там той достойно представя страната ни.
Негова заслуга е и изработването на устава на Централното българско болградско училище.
Ивен Селимински умира на 21 юли 1867 г. в Измаил, като завещава имуществото си на българските училища.
