Какво разказва каменната летописна книга на русенския музей


Какво разказва каменната летописна книга на русенския музей
Просветителският надпис от времето на император Хадриан, Снимки: РИМ-Русе
07 Юли 2017, Петък


От началото на седмицата Лапидариумът в дунавския град е със свободен достъп

Автор: Десант

От този понеделник Лапидариумът зад Историческия музей в Русе отвори врати за свободно посещение. Любопитното е, че в помощ на екскурзоводите в него са стажанти от Професионалната гимназия по туризъм в дунавския град.

Лапидариумът предизвиква интереса на посетителите с разположените в него артефакти от различни епохи. В двора на музея могат да бъдат видени множество каменни надписипосветителни, надгробни, милиарни колони, жертвеници. Така отвореното музейно  пространство може да бъде определено като каменна летописна книга на русенския музей.

Сред посветителните надписи в Лапидариума се открояват два, които произхождат от светилището на Диана при с. Кошов. Първият е от времето на император Хадриан (117-138) и разказва за строителството на храма. Вторият споменава за възстановяването на храма по времето на император Гордиан III (238-244).

Групата на надгробните паметници е най-многобройната. Част от тях са изписани на латински език, а друга част на гръцки. Характерното при тях е, че започват с формулата D M (превежда се „На подземните божества“ (Dis Manibus).

Внимание заслужава надгробието на Аврелий Мукиан - войник в Първи Италийски легион, починал на 26-годишна възраст, когато се е обучавал за землемер. Това е единственото споменаване на длъжността менсор (землемер) на територията на днешна България. Надписът е открит в крепостта Тримамиум при с. Мечка, където вероятно е бил на служба Аврелий Мукиан.

Групата на милиарните колони включва няколко паметника от райпна на крепостите Ятрус (при с. Кривина), Сексагинта Приста и Тегра (при Мартен). Разполагали се на всяка римска миля и обозначавали разстоянието до най-близките пунктове, войсковата част, която ги е издигнала и по времето на кой император са направени.



Групата на жертвениците включва няколко паметника, разкрити от археолозите в крепостите Сексагинта Приста, Ятрус, Тримамиум и представляват олтари с посвещения към различни божества. Сред редките такива паметници може да се спомене един фрагментиран жертвеник с посвещение към бог Марс.

Османските паметници се обособяват в две големи групи – строителни и надгробни надписи. Тяхна обща черта е използването на арабско писмо. Строителните надписи са изключително разнообразни и се свързват с мерките на османската централна и местна власт за благоустройството на Русчук – строителство на мостове, крепостни стени, часовникова кула. В Лапидариума на музея са изложени и множество надгробия – мюсюлмански и християнски от XVIII-XIX в.



3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Десант
07.07.2017 18:48:56
0
0
Хадриан не е писано от "разградски" журналист. Така е в прессъобщението на русенския музей!
2
Десант
07.07.2017 18:48:37
0
0
Хадриан не е пинсано от "разградски" журналист. Така е в прессъобщението на русенския музей!
1
Аз
07.07.2017 10:56:19
0
0
Император " ХАДРИАН"..? Това е от някой "разградски" журналист!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки