Според клиничната психоложка Елисавета Захариева, ритуалите, които съпътстват отдаването на почит на починалите, оказват психотерапевтичен ефект върху хората
Автор: Десант
На 6 юли (четвъртък) от 16 ч. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН на ул. „Московска“ 6А в София ще бъде изнесена лекция на тема: „Задушниците от гледна точка на аналитичната психология".
Лекторът Елисавета Александрова Захариева, която е магистър по клинична психология, ще представи трите големи задушници през годината и съответните ритуали, които ги съпътстват, съобщават от музея.
Помените са разгледани и от психологическа гледна точка като празници, които засягат една много важна тема за човешката психика, а именно смъртта. Авторът търси по-дълбокия смисъл за съществуването на задушниците в това, че те действат благотворно на психичното равновесие на човека като му помагат да се сбогува с починалите, да ги прежали, да се справи със собствения си страх от смъртта и да се насочи отново към живота.
Символиката на ритуалите, които ги съпътстват, също изпраща едно мощно послание, което цели да промени нагласите на опечалените, да не им позволи да се „почернят“ след сполетялата ги загуба и да насочи живите към пълноценен живот.
Според Захариева, в оптималния случай задушниците оказват психотерапевтичен ефект върху хората при сблъсъка с такава тежка тема като смъртта и придружаващите я скръб, мъка и страх от собствения ни неизбежен край.
Авторът акцентира колко сериозна и важна тема в човешката психика е смъртта и как не е лесно човек да живее с ясното съзнание за своята смъртност. Представени са разбиранията на Ървин Ялом, известен американски психотерапевт, за страха от смъртта като един от четирите екзистенциални проблема, който угнетява, причинява много терзания и влияе силно на живота ни.
Също така от гледна точка на аналитичната психология са споменати и възгледите на Юнг за смъртта и неговото разбиране за това коя е „правилната“ нагласа на душата спрямо тази тема. Направен е паралел с нуждата според Юнг човек да има „мит за смъртта“ и богатите представи за света на мъртвите, които народните вярвания ни дават. Поставен е въпросът дали тези представи всъщност не обслужват нуждата от мит за смъртта на човешката психика.
Проблемът за смъртта е доразвит с примери от практиката, които показват колко дълбоки пластове и страхове събуждат срещите ни с кончината на наш близък човек и какъв труден, мъчителен и неравен път извървява душата, преработвайки загубата.
Вероятно празниците за отдаване на почит на починалите като задушница имат за цел да се погрижат за психиката на живите по този нелек път и те са място, на което е позволено и социално приемливо човек да говори и споделя за своята болка, да излива тежките си емоции и така в най-добрия случай да преработва преживяването.
Във втората част от лекцията е разгледано отношението между света на живите и света на мъртвите според народните вярвания. Направено е сравнение на взаимодействието между тези два свята и взаимодействието между съзнавано и несъзнавано.
Съпоставени са опасностите, които според народните вярвания заплашват човека при твърде близко общуване със света на мъртвите или при тоталното му забравяне, с опасностите, които според аналитичната психология грозят човешката психика при едно потъване в несъзнаваното или при едно игнориране на несъзнаваното и неговите послания.
