Погребението на Гунди и Котков сваля от поста му тогавашния вътрешен министър


Погребението на Гунди и Котков сваля от поста му тогавашния вътрешен министър
Снимка: sportal.bg
30 Юни 2017, Петък


Манифестацията на всенародна любов се случва в момент, когато се погребват загиналите съветски космонавти от екипажа на „Союз 11”

Автор: Борислав Гърдев

На 30 юни се навършват 46 години от смъртта на футболните легенди Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков, които на загиват трагично в този ден през 1971 г. в тежка автомобилна катастрофа в прохода Витиня. По това време двете спортни звезди играят за „Левски – Спартак” и са съответно на 28 и 32 години.

За трагичните събития и за това как погребението на двете икони сваля от поста тогавашния вътрешен министър разказва публикация в "Десант", която днес припомняме отново.

На 28 юни е завършил футболният шампионат в Народна република България, „Левски – Спартак” е останал на второ място. Той е натрупал 48 точки, колкото има и шампионът ЦСКА „Септемврийско знаме”, но пък е с по-лоша голова разлика.

На същия ден, 30 юни 1971 г., на стадион „Герена” в квартал „Подуене”, в 9,30 ч. предиобед се провежда тренировка на сините футболисти. От нея са освободени звездите Аспарухов и Котков, тъй като се налага да заминат за Враца, където са поканени да уважат 50-годишния юбилей на местния футболен клуб „Ботев”, току-що спечелил бронзовите медали.

Двамата футболисти се качват в бежовата кола на клуба „Алфа Ромео - Джулия ГТ”, след като са раздали на причакващите ги фенове автографи върху своите снимки.

Колата потегля и номерът СГ 9999 завинаги изчезва от погледа на изпращачите.

На прохода Витиня Аспарухов спира да зареди бензин. Към автомобила се приближава непознат мъж, който моли да бъде взет на автостоп. Играчът на „Левски-Спартак“ се съгласява охотно и подава на служителката на бензиностанцията банкнота от 10 лева.

Сумата, която трябва да заплати, е на стойност 9,20 лв., но Гунди отказва рестото, оставяйки бакшиш за бензинаджийката. По-късно лелката горчиво ще се кае, задето не го е задържала, за да му върне стотинките. Така тя е щяла да спаси живота му, защото впоследствие се оказва, че точно една минута е била необходима, за да избегне „Алфа-Ромео“ фаталния сблъсък с връхлитащия го товарен камион.

Когато колата излиза от последния завой, на 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача ЗИЛ с тежко ремарке и прекрачва съдбовно асфалтовата настилка. Аспарухов прави отчаян опит да предотврати катас­трофата – следите от спирачния път са цели 30 метра. Но всичко е напразно.

Ударът е челен и страшен, а предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху луксозното возило плисва бензин, който се възпламенява. Автомобилът изгаря като главня. Случва се непоправимото – на 52 км от София, на 30 юни 1971 г. в 11 часа предиобед от този свят рано и нелепо си отиват Гунди и Котков.

Вестта за трагичната им смърт мълниеносно обикаля България.

В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна. Във влаковете и автобусите няма места, а има и фенове, които пристигат пеша!

На „Герена”, където е поклонението, тълпата чака с часове да се отворят вратите на стадиона.
Смята се, че над 550 000 души са дошли да се сбогуват завинаги с футболните си идоли. Цялата столична милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета се мъчат да въдворят ред. Агенти от ДС всеки ден обикалят района и старателно прибират снимките и некролозите за двамата футболисти.


В очакване на траурната процесия

Тази манифестация на всенародна любов се случва в момент, когато се погребват загиналите съветски космонавти от екипажа на „Союз 11”!

Обстановката в страната става наистина тревожна и се налага политбюро на ЦК на БКП съвместно с колегиума на МВР да обсъди „някои отрицателни постъпки”на вътрешния министър Ангел Солаков, който е определен за изкупителната жертва (А и само единствен той от тогавашната върхушка отива на поклонението, апропо – той е кум на Гунди, б.р.) и на 13 юли 1971 г. е свален от поста си.

На съвещанието, на което става това, в присъствието на най-видните членове на политбюро на ЦК на БКП и на милиционерските шефове, самият Тодор Живков прави емоционално изказване, с което слага край на кариерата на шефа на вътрешното ведомство.

В речта си Първият заявява: „Другари, колкото и да звучи парадоксално, другарят Солаков се смята за най-добрия познавач на футбола, въобще на спорта в България. Той се е пристрастил до такава степен, че вече неговият авторитет е подронен сериозно в МВР и в някои кръгове на нашата общественост...

Той се занимава с подреждане на спортисти, с купуване на спортисти. Създал е огромен щат с високи длъжности и звания. Известно е, че на няколко стадиона в нашата страна е освиркван. Това, което ни разтревожи, е погребението на двамата спортисти.

Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство!

Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало! 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!

Др. Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че не трябваше да напускат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение?

Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение?“ – хока Тодор Живков министъра.

По това време „Левски-Спартак“ е ведомствен отбор на МВР. Първият продължава за размахва пръст на Солаков: „Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участва. Защо извърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да се огорчат съветските хора, на какво основание?

Ние уважаваме всички таланливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа, освен тези, които партията издига!” – слага точка на конското Живков.

Постът на Ангел Солаков във Вътрешното министерство се заема от Ангел Цанев.
Мобилизацията и овладяването на над половин милион граждани предизвикват страх у тоталитарната власт – и от силата на обикновените хора, и от евентуалните амбиции на МВР шефа Солаков.

Затова е съвсем логично след уволнението на Ангел Солаков мястото му пък в спорта и футбола да бъде заето от зетя на Живков – Иван Славков.

На линчуващото го заседание от 13 юли 1971 г. Ангел Солаков далновидно си прави самокритика, като подчертава личната си лоялност към първия партиен и държавен ръководител и се съгласява да бъде снет от заемания от него пост на шеф на МВР, както и от състава на ЦК на БКП, където пребивава цели девет години.

Типично по живковски, той е пренасочен за зам.-председател на Българския олимпийски комитет (БОК), на чиято длъжност остава до 1990 г.

По ирония на съдбата шофьорът на зила, предизвикал катастрофата – Илия Цветков, бил заклет фен на Гунди и Котков и кабината на камиона му била облепена с техни снимки. Той бил набеден за убиец и тикнат в килия на смъртниците. Принуждавали го да признае, че неслучайно е пресякъл пътя на „Алфа-Ромео“. По принцип именно водачът на камиона (който превозвал павета за изграждането на пътя за Арабаконак) имал предимство на отклонението, докато за движещите се по главния път ограничението било 60 км/ч.

Следствието срещу него е прекратено, след като мястото на Солаков заема Ангел Цанев, на когото бай Илия бил свръзка в казармата.


В категории: Новини , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки