Според вицепремиера Валери Симеонов, Анатолий Карпов говори това, което му е втълпила образователната система на Съветския съюз
Автор: Десант
Смятам, че не са нарочни тези приказки за азбуката ни. Толкова знаят хората, толкова си говорят. Единият е шахматист, другият – политик. Това коментира пред БНТ директорът на Националния историческия музей проф. Божидар Димитров по повод изказванията на световния шампион по шахмат Анатолий Карпов и президента на Русия Владимир Путин, че кирилицата идва от Византия и от македонска земя.
"Не им е работата да навлизат в българската писменост. Абсолютно правилно Борисов анулира срещата. Аз бих направил същото", допълни проф. Димитров.
Той призна още, че, ако това е игра на политически шах, е много примитивна.
Азбуката е българска – създадена по поръчка на държавата, по заповед на цар Борис I, категоричен е директорът на НИМ.
"В науката този въпрос не е спорен. Има спорове около глаголицата, но около кирилицата няма. Известно е, че тя е на българската държава" - подчертава видният ни историк.
Той припомни и исторически факти за създаването на глаголицата и обобщи, че кирилицата е създадена от Климент в Плиска и утвърдена вероятно в Преслав в първата година на столичния период.
"Путин не е Русия. През 2013 г. руският патриарх казва, че азбуката идва от България", припомни още още Божидар Димитров.
В същото време по темата взе отношение и вицепремиерът Валери Симеонов, който бе гост в студиото на Би Ти Ви. Той наглижира изказването на руския депутат Анатолий Карпов, че кирилицата е дошла от Византия, като посочи, че гостуващият у нас по покана на Волен Сидеров гросмайстор говори това, което му е втълпила образователната система на Съветския съюз.
Различни политически интереси в Русия надделяват над чистата наука, категорична е и доц. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център при БАН. Това е и причината в Русия да учат и твърдят, че кирилицата идва от Византия.
По думите й десетилетия наред е било забранено да се твърди, че България е дала нещо на Русия. След 1944 г. институтът, в който работи в момента доц. Бърлиева, е бил закрит и после възстановен.