Тест за отношението на правителството към железницата, ще бъде и визитата на Зоран Заев, смятат от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт
Автор: Янко КрумовГражданска инициатива за обществен и релсов транспорт
Преди дни бе разпространена радостната новината, че Европейската комисия (ЕК) разрешава държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв. По този повод от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт припомнят, че това е поредният (трети) път, в който Комисията разрешава на Правителството да подпомогне държавната филма.
Предишните два пъти обаче кабинетът „Борисов 1“ не отпусна никакви средства на Железницата. Сега третото искане се свързва с желанието на „Борисов 3“ да удари рамо на БДЖ, като даде летище София на концесия и със сумата от сделката покрие дългове на националния превозвач.
„Тъй като до момента политиката на българските правителства бе като цяло рестриктивна и неглижираща проблемите на БДЖ, изразяваме съмнението си, дали и този път управляващите ще подкрепят с реални действия Железницата, която иначе е абсолютен европейски приоритет. Доказателството за по-скоро пасивната позиция на властите е видно в немалка степен и в подготвената за приемане Стратегия на транспорта до 2030 г., която дефакто мина без публично обсъждане и широко медийно внимание, въпреки че третира един от най-важните сектори в икономиката“, се казва в прессъобщение на Релсов транспорт до медиите.
Първият е от 2009 г., когато Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро. Въпреки че Комисията не предявява претенции и дава разрешение, правителството не отпуска средства на БДЖ.
През 2010 г. е изпратено второ запитване за сумата от 127 млн. евро. ЕК отново няма претенции и разрешава, но пари за БДЖ отново не са отпуснати.
Така се стига за случая от 2011 г., когато е направен План за преструктуриране на БДЖ, с включена приватизация на Товарни превози. На това запитване, Комисията коментира: "Планът за преструктуриране на включва реално проучване на пазара; Изглежда, че продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компесаторна мярка, тъй като тази продажба не оказва въздействие върху конкуренцията!; Българското правителство не е обяснило защо по негово виждане бъдещата приватизация на БДЖ „Товарни превози” може да се квалифицира като компесаторна мярка”, а от България са поискани допълнителни разяснения.
Такива разяснения явно са дадени по времето на служебния (тогава) министър Николина Ангелкова, а кореспонденцията е продължена по времето на кабинета Борисов 2 с желанието на министър Ивайло Московски да даде летище София на концесия и с парите да покрие дългове на Държавната Железница.
В крайна сметка, от хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, става ясно, че мерките, които предлага правителството нямат характера на държавна помощ, разясняват от Гражданската инициатива.
Тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт ще бъде и очакваното с интерес посещение на новия македонски министър-председател Зоран Заев, смятат от Релсов транспорт.
„Ние питаме дали най-после ще започне разговор по същество за жп линията София – Скопие като част от коридор №8, която се отлага за строителство повече от 120 години и би била нагледен пример за добросъседските отношения между двете държави и интеграция на Западните Балкани. Ние настояваме трасето да бъде проектирано с подобрени параметри, защото досегашният замразен вариант залага занижени характеристики, които ще оскъпят ненужно превозите и няма да доведат до повишение в достатъчна степен конкурентоспособността на това направление да привлече трафик от съществуващите транспортни коридори“, се казва още в съобщението до медиите.
