Видовден и легендите за него от езически времена


Видовден и легендите за него  от езически времена
15 Юни 2018, Петък


Празникът се почита за предпазване от градушки, но и от слепота 

Автор: Десант

На 15 юни (28 юни по стар стил) народът посреща Видовден. Празникът, познат още като Вида, се почита за предпазване от градушки.

Няма сведения да съществува светец с подобно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. Но на тази дата се почитат светците Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Смята се, че Вида „види" пакостите, които са сторили двамата й братя, и ги наказва.

Заедно с Герман, който също е смятан за техен брат, светиите са известни още с името „градушкари”, защото изпращат градушки и други природни стихии. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: "Ще дойде Видовден".

„Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници – за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден – Видовден – няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него” - отбелязва фолклористът Борислав Геронтиев в своята книга „Видовден - приписки и записки".

Не случайно в народната митология това е „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. От хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвало се е, че тя ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви.

Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

Според народните вярвания, на този ден не трябва да се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. В наши времена празникът все още най-активно се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. 

На 15 юни по традиция в Брезник се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара (на мястото Стари Видовдън) в с. Бабица. Съборът продължава 3 дни и основно е бил време за търговия. С времето традицията се променя и днес вместо сергии, се представят основно фолклорни представления. 

Видовден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. Там се празнува денят на свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. И в тези страни също се вярва, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия.

В Чехия и Саксония пък още пазят вярването, че това е ден на зрението и против слепотата. В тези райони Видовден е посветен на свети Вит, закрилник на зрението, живял в края на ІІІ век.


В категории: Църковни празници , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки