На 7 юни се наявършват 140 г. от рождението на славния деец на македоно-одринското националноосвободително движение
Автор: Атанас Коев
Петър Ацев е виден български революционер, деец на македоно-одринското националноосвободително движение. Същевременно той е един от изявените войводи на ВМОРО, известен като Прилепският войвода. На 7 юни се наявършват 140 г. от неговото рождение.
Той е роден на тази дата през 1877 г. в прилепското село Ореовец. В периода 1897-1901 г. учителства в Прилеп, Крушево и други селища на Македония. В началото на 1902 г., с братята си Георги и Мирче Ацеви се включва в революционната дейност на ВМОРО.
Първоначално заедно с четата си действа като околийски войвода в родния си край, като негов четник е Кръстю Гермов, известен по-късно като Шакир войвода, а след това при него е и друг изявен македонски революционер – Атанас Иванов.
Прилепският войвода взема дейно участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Той е представител на прилепския революционен район на Смилевския конгрес, провел се през 1903 г. На него Ацев е един от основните противници за вдигането на въстание, тъй като смята, че неговият район е лошо въоръжен и не е готов за бунта. Въпреки това си становище, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков е избран за запасен член на Генералния щаб, състоящ се от изявените революционни дейци Даме Груев, Атанас Лозанчев и Борис Сарафов.
Когато през юли 1903 г. избухва Илинденското въстание прилепският войвода взема дейно участие в него, сражавайки се смело и самоотвержено със своята чета с турските войски и башибозук.
След жестокото потушаване на бунта Петър Ацев не се отказва от революционната си дейност. Той е избран за нелегален член на Окръжния прилепски революционен комитет, заедно с Пандо Кляшев и Павел Христов, а легални негови членове са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракаджиев.
Непосредствено след разгрома на Илинденското въстание войводата води редица сражения с дружината си срещу османския аскер, както и с редица гръцки и сръбски чети в Македония. На 28 юни 1904 г. четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят ожесточено сражение с турска военна част в местността „Кюлето“ край село Селце, в което загива войводата Никола Каранджулов.
На Кюстендилския конгрес на ВМОРО, провел се през 1906 г., прилепският войвода е избран за допълнителен член на организацията, заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов. През 1907 г. Петър Ацев участва със своята чета в битката за Ножот, заедно с редица македонски войвод като Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов.
След Младотурската революция през 1908 г. видният македонски революционер излиза от нелегалност и се установява да живее трайно в Прилеп. През 1910 г. обаче е арестуван от турските власти и близо петнадесет месеца е разкарван по различни зандани на Македония и Мала Азия. След като е освободен, в средата на 1911 г. Петър Ацев се прехвърля да живее в свободна България, като са заселва в Пловдив.
Когато избухва Балканската война, той се записва като доброволец и се включва в състава на Македоно-одринското опълчение, сражавайки са храбро за свободата на останалите под турска власт наши земи. След това воюва в Междусъюзническата война и в Първата световна война.
Ацев преживява двете национални катастрофи, сполетели страната ни, тъй като родният му край остава завинаги извън пределите на майка България. След края на световната война членува в Илинденската организация на македонските българи, участвайки активно в дейността й.
Бюрото на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация (от ляво надясно): Стефан Аврамов, Петър Ацев (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов
Славният войвода умира на 20 април 1939 г. в Пловдив, като е погребан по подобаващ начин за заслугите си за освобождението на останалите извън пределите на България наши земи. С дейността си като революционер той оставя трайна диря в македоно-одринското националноосвободително движение.
